Втори клас? Я ми го дайте насам!

 

Имах щастливо преживяване вчера.
Поканиха ме да изненадам едни второкласници. В читанката на Анубис за втори клас има мое стихотворение в началото, и госпожа Стела Иванова ми писа – защо не дойдеш лично да им го прочетеш.
Как няма да дойда!
Толкова мили, умни, красиви дечица. Отглеждани с любов. То се усеща от начина, по който гледат, по това как говорят, как общуват помежду си и със света. С цялата си сила им пожелавам да имат късмет, да са щастливи, да постигнат много.
Какво повече да кажа? Благодаря!

3 thoughts on “Втори клас? Я ми го дайте насам!

  1. „Сладкото чувство, щом отговор зная.“
    Какви мили асоциации създава този стих с вчерашен разговор с моята кандидат-магистърка.
    Разказва ми за един от преподавателите си така: „Ти да не си мислиш, че не е като всеки учител този човек. И той ме посочва да отговоря на негов въпрос само когато забележи, че не знам верния отговор. Как разбира ли, ами, както всеки друг учител ги познава по очите стоящите пред него. Винаги познава когато ме гледа дали знам отговора. И тогава не ме вдига да отговарям.“ 🙂 😦
    А защо го няма в блога на Мария това приятно стихотворение?
    „Много обичам да мога и знам.“

    • Ами нали е за читанката, специално поръчано. А и не съм сигурна, че извън контекста си би звучало добре. Има такова по поръчка и за началото на читанката за трети клас.
      Надявам се просто да върши работа.
      А за учителите… Те ни учат с всичко, което правят, дори с лошото. Да запомним гадното чувство и са не постъпваме като тях.
      Ето – като слабо стихотворение, което може да свърши добра работа.
      Не че съм го замислила така.
      Като го писах, се опитах да си спомня какво съм правила, когато аз бях във втори клас.
      Вече не ме посрещнаха, а се прибирахме заедно с братовчед ми Димчо, с него бяхме в един клас и живеехме в един блок. Сетих се каква ми беше чантата. Представих си как си приказваме по пътя към къщи с Димчо. И така.

      • Много добре си звучи стихотворението и за възрастни. Изобщо не ни заприлича на поръчано. Подхожда и за по горните гласове, само мъничко напомня за писането на буквите една по една.
        А учителите, с които някои по-интровертни човечета се разбират невербално, съвсем не са лоши. Щом някой, дори след гимназията ги умее тези „поглеждания“, това е доста хубав отзив.
        Направо сме си второкласници за цял живот, със знаенето на пътя към училището и на пътя към знанието! Който си мисли, че има по-сладко чувство от това, да си досетлив, и без дори да се обаждаш, отвътре да ти грее, че в класната стая сте една чудесна компания, посветени във вашето неповторимо приключение, да дойде насам и да се увери в магията на съзаклятието! 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s