Благодаря за снощи. Слагам първите снимки, които получих от Мима Бакоева, Златина Чертоянова и Мария Минева.

В РБ „Захарий Княжески“ винаги се чувствам спокойна, защото съм сред приятели и ако объркам нещо, те ще ми помогнат, а и няма да ме съдят строго. И въпреки това малко се тревожех вчера, ще има ли хора, как ще бъде.
Имаше много, много хора. Момиченца и възрастни дами, господа, дечица.
Мислех, че от Зелени Балкани ще дойде една совичка – а тя дойде, придружена от мишелова Мишо и керкенеза Владко, заедно с доброволките, които ги представиха.
Получих зашеметяващи цветя (Слава! Слава!), картини, книги, хубави животни. Много се смяхме, доброволци играха импровизирана пиеса, казах поемата за мравката, и понеже ми се видя, че публиката има останали още сили, завърших с разказ.
Не можете да си представите колко съм ви признателна.
Усещах птиците зад гърба си и погледите на хората пред мен.
Събуждам се тази сутрин, гледам – на снимките не съм дебела! Празник, празник, празник.