Относно душата – повтарям ти слухове,
които съм чула и чела.
Но ето – кафето горещо ми дъхва,
а утре е бавна неделя,
говорим си в рими, без друга награда,
освен споделеното чувство,
и просто не ми е възможно да страдам,
и всичко е толкова вкусно,
и всичко е радостно, и по пижама,
денят ми лежерно ще мине.
Е, може ли всичко това да го няма,
щом умре човек ил загине?
❀
Има работи културни,
тънки и литературни,
във които е добре
никой да не разбере
зашифрованата мисъл,
както и защо си писал.
Неотдавна един господин ме пита:
– А вие пишете ли любовна лирика?
Викам му – Случва се, да.
– Къде мога да я прочета?
– В книгите ми, в нета…
– Аз всичко прочетох, ама, да прощавате, то е писано като за малки деца. Истинска любовна лирика нямате ли?
Когато човек чати, пише диалози. Това е пиеса.
Името на героя – преди всяка реплика.
Бедни сухи ремарки. (Идвам от банята. Гол съм.)
Име, маска, роля. Игра.
Всеки изживява мечтите си, говори за страховете си, напада, подчинява, влюбва се, разделя се. Свършва.
✿
Точно така възприех „Великият церемониал” на Фернандо Арабал.
Книга дебела и красива, с извити изписани жълти букви и черно-бели снимки на корицата, лъха на Дали и Бунюел отдалече.
Даже малко страшна.
Има още
1
Когато дотъче килима,
ще трябва да го изостави –
да го постели под краката
на някой преживяващ мъж,
с професия, с достойно име.
Когато дотъче килима,
ще стане най-обикновена,
спокойна, със съпруг и къща.
Ще си отдъхне най-накрая,
ще си отспива до насита,
и ще сънува, че тъгува,
че някой стар познат се връща.
2
А той я търси, той копнее –
макар че не е срещал нея,
жената със коси от прежда,
която никой не поглежда.
Тя се е скрила вътре в стана
и сякаш цяла е втъкана.
в килима. Нещо обещава
и нещо иска. Отминава.
Той цяла нощ претърсва мрака,
защото знае – тя го чака.
Илинден, като повечето празници от традиционния календар, е свързан с удоволствието и със страха. Ден на водата и на огъня, и на надеждата да ги има на точното място в нужното количество.
Съчетанието на вода и огън е особено вълнуващо.
Двете стихии имат един общ покровител, и не е чудно, че във фолклора светецът се представя като избухлив, непредсказуем и импулсивен.
Свети Илия е министърът на огъня във водата и в неговия ресор попадат въпроси като: „Когато гръм удари, как ехото заглъхва?” и „Защо ми трябваше да пия снощи тази огнена вода?”.
Има още
Днес прането изпръхва
изведнъж, на момента,
и градът си отдъхва,
цял във злато и мента.
Светлината узрява,
зачервена и сочна,
и следобедът става
за запомняне точно –
ето босите лапи
на детенце в количка.
Ето цвят, който капе.
Ето свят.
Ето всичко.
То беше хубаво момченце
и живееше в градската градина.
Сега на неговото място
има реплика на брюкселското момченце,
което изглежда зло.
Идейката е от крокотак 🙂
Конче от размекнат карамел
със опашка пъди маранята.
Облак тъмносин се е навел
на една целувка от земята.
Въздухът е пълен със трева
и със билки. Въздухът лекува.
Кончето с красивата глава
в маранята трепка и танцува.
Слънчевият реотан жужи
и искри над кончето се ръсят.
Облакът е хладен и тежи.
Тънката му риза ще се скъса,
и във кадифе и акварел
ще засвети мястото, където
кончето от топъл карамел
ще отпие глътка от небето.
Място на действието – занемарен квартален компютърен клуб, наречен Професионална Гимназия.
Госпожата по български е терорист, учениците са контри.
Госпожата е сървър. Тя чакали в базата си зад бюрото, въоръжена с щит-дневник и бърза химикалка.
В началото на играта бие звънец и контрите нахлуват на терена. Госпожата се прицелва. Контрите залягат по чиновете. Един се опитва да метне флашка и да разкаже виц, за да разсее противника, но не успява.
Колко е хубаво
времето вкъщи.
Беля си ябълка.
Книга разгръщам.
Тихичка музика
бавно бълбука.
Слънце ли?!
Аз пък не мърдам от тука!
Аз съм професионален родител.
По-точно – професионална майка. Държавата ме назначи на тази длъжност преди осем години.
Първоначалното проучване за длъжността се проточи почти девет месеца, през които редовно следяха моето здравословно състояние. С грижата към себе си трябваше да удостоверя, че съм способна да извършвам същите дейности и по отношение на други индивиди. Очевидно със същата цел моят работодател – държавата, одобри сключването на брак с колегата – баща.
