Цяла зима писах български думички за велики джаз-стандарти, и през пролетта имаше концерт, на който Марина Господинова изпя девет от тях.
Имаше и други, които още не съм чувала, освен когато си ги тананикам сама. Дали някога ще имат и друг живот?
Това е една приказно хубава песен, която в моя ум се превърна в приспивна песничка на български. Моля, опитай и ще видиш колко е хубаво човек да си я пее заедно с Чет Бейкъррррр!

Време е за сън. Свела е луната
миглите си и мълчи.
Под прозореца полека
шумолят и се галят листа,
и небето свети меко,
и звездите сънливо блестят.
Време е да спим. Диша тишината
и усмихва се насън.
Тук ела, да те усетя, твоя нежен познат аромат.
Хайде, всички вече спят.

За доказателство – снимки, направени от Надя Груева, на срещата с Христо Карастоянов в сряда.

Има още →

Двадесет и първи век се роди кървав и с изнервен рев. Проходи в момента на раждането си и бързо се отдалечи от своето начало, защото явно не го намери за много успешно. Научи се да чете от надписите по стените и да пише като чука по клавишите, преди да разбере как се хваща молив.

Двадесет и първи век така и не успя да си намери приятели. Другите векове вече бяха приключили делата си и ги нямаше наоколо. Бяха му оставили само наставления в книгите, архивни видео-записи и планини от боклук.

Има още →

Обуто със сандали от трева,
върви си слънцето и лайка ръси.
Такъв неделен, весел юнски свят
съм виждала, но само във съня си.

Такъв зелен, и жълт, и син, и бял,
на капки, на цветчета и на точки.
И слънцето с пилотския си шал,
което скача дама върху плочките.

Една несериозна синева,
която всичките ми грижи грабва.
Ще си запазя малко от това,
защото сигурно ще ми потрябва.

Мария

Я го гледай как мяука
и си търси правата,
жива топчица малка
със уши над тревата.

Цяло пух и тревога,
като сиво глухарче.
Да те взема не мога,
мило малко другарче.

Дребен кресльо със лапи,
разпищян възмутено
и готов да ухапе.
Няма място при мене.

Аз съм толкова важна.
Аз по цял ден работя.
Тъй че ще ти откажа,
смешно пухкаво коте.

Храбро сбръчило чело,
някак си ще изтикаш.
Порасни. Бъди смело!
И не спирай да викаш!

ТТ

Котараче пършиво
със невчесани лапки,
в цвят опушено сиво
и на белички капки.

Изтъкан от достойнство,
същи мъничък тигър,
уж е сам, а е войнство
и ядосано мига.

И с опашката нервно,
отривисто потрепва.
Само нещо да мерне
и във скок се отлепва.

И минава край мене
с бавна, горда походка.
Славно котешко време
на храна и разходка!

Уж не търси милувки,
уж не чака на грижи,
а приема целувки
и блажено примижва.

Топло мърка, не бяга
щом до него си ти,
и на лапките ляга,
и започва да спи.

Я го гледай как мяука
и си търси правата,
жива топчица малка
със уши над тревата.

Има още →

Каква съм станала нервозна!
През стаи три – в четвърта чак
стои часовникът, а нощем
ту чувам тик, ту чувам так
като изписано със думи,
с червено на оранжев фон,
И вместо сън – добър и румен,
вибрирам като телефон,
тревожа се, не ми е кротко,
сънят – далечен и мъглив,
не спя, дори да пия водка,
и не часовникът е крив.

🙂

Запасявам стихотворенията си
с всякакви саксии и сервизи,
месо, вино, хляб,
чаршафи и простори.

Само там живеем
двамата заедно
и това е моят начин
да се грижа за теб.

Лятото не мигва нощем,
после дреме в автобуса.
Слиза, хубаво и рошаво,
и забравя да закуси.

То часовници не носи.
Губи фотоапарата си.
С интерес разглежда босите
смешни пръсти на краката си.

Смее се, и се смущава,
и от всяка сянка трепва.
Лесно се сприятелява,
след това тъжи свирепо.

Лази като буболечка –
сок от праскова към лакътя.
Топло като хляб, препечено,
как да не обичаш лятото?

🙂

Театралният състав

към Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов” – гр. Раднево

представя

„ВРАЖАЛЕЦ”

от Ст. Л. Костов

с участието на

Антон Радков, Михаил Виходцевски, Юрий Митевич, Атанас Витларов, Нели Жекова, Мария Янчева, Катя Колева, Жулиета Кирова, Страхил Драганов, Цанко Василев, Стойко Герджиков, Димитър Благоев, Николай Деянов, Христо Манолов

Музика: Николай Бачев
Текст на песните: Мария Донева
Културтерапевти: Тонка Димитрова, Роса Динчева, Димитрина Димитрова
Режисьор: Ивелин Керанов

Лесното богатство е мираж, който подмамва и увлича и най-улегналите и солидни люде. На сцената се явява галерия от типове и образи, в която всеки може да се разпознае.

Спектакълът се отнася за тези, които ще кажат: „Това не се отнася за мен!”
Класическата комедия на Ст. Л. Костов бе представена на 38 майски театрален фестивал в ДПБ – гр. Раднево и се игра с огромен успех.

На 23 юни от 18,00 часа в залата на РБ „Захарий Княжески” спектакълът ще срещне и своята старозагорска публика.

Театърът гостува в Стара Загора за шести пореден път и вече има постоянни, верни почитатели.

Елате и се насладете на сърцатата, талантлива и завладяваща игра на тази необикновена трупа!

Вход – свободен

Със трепереща брадичка,
сякаш че ще се разплаче,
охлюв зад листо наднича,
и през сенките прекрачва.

Посивял от жега, потен,
разкопчал непрана риза,
той е толкова самотен,
че от къщи не излиза.

Той от нищо няма нужда.
Той почти не пазарува.
Още в тъмно се събужда,
и до вечерта кротува.

Със пердета на очите,
с вейка от метла в ръката.
той едва праха помита,
и посяда на земята.

Пази си едно забравено
копче от палто на мравка.
Той е домакин по навик.
Той е охлюв във оставка.