На 16 ноември от 18,00 ч.
в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“
в Стара Загора отново ще гостува
Терапевтичният театър
от Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов“
с комедията на Дарио Фо
„Ако откраднеш крак, щастлив ще бъдеш в любовта“
В ролите играят Атанас Витларов, Мария Янчева, Антон Радков,
Михаил Виходцевски, Катя Колева, Страхил Драганов,
Стойко Герджиков.
Музикалното оформление е дело на Николай Бачев.
Спектакълът е възможен благодарение на труда
на арттерапевтките
Тонка Димитрова, Роса Динчева и Димитрина Мирчева.
Режисьор – Мария Донева.

Мили приятели!
Заповядайте на нашия скромен спектакъл, който не блести със скъпи декори и художествено осветление, но в него участват талантливи и всеотдайни актьори, които живеят с  магията на театралното изкуство и правят малки чудеса всеки ден. 
Този театър се нарича Терапевтичен, защото той лекува със смях и връща радостта от живота.
За нас, хората от Терапевтичния театър от ДПБ – Раднево, театралното изкуство е начин да се избавим от тъгите. Докато сме в салона, ние мислим само за хубави неща.
Елате да споделите нашия празник и за един час и десет минути, колкото трае спектакълът, да се посмеем и повеселим заедно.
Пак да кажа – 16 ноември, 18,00, залата в РБ „Захарий Княжески“, Стара Загора.
Вход свободен!

На снимката – Мария Янчева и Атанас Витларов в ролите на Дафна и Аполон.

Това ще бъде в Интер Експо Център в събота,
на 12 ноември, от 11 часа.
Има изложение Interfood & Drink 2011.
Аз ще участвам по покана на Деси от Slow Food.
Деси организира толкова много радостни и вкусни неща, че е привилегия и щастие да си в нейния периметър на действие.
Ето какво предлага Slow Food  на изложението – тук.
Ние вече сме правили заедно четене на вкусни стихове в София по идея на Деси, и беше толкова топличко и уютно, усмихнато и приятно, толкова хубава вечер…
Така че с удоволствие повтаряме движението.
Ще има чай, сухарчета, сладко, а от мен – стихотворения.
Елате да се видим!

🙂
Ще си запазя малко от това,
защото сигурно ще ми потрябва.

Ехо – от Зори. 🙂

Има останало сварено жито от събота.
Приготвено е с орехи, канела, лимонова кора, галета, само захарта трябва да се добави.
Взимам буркана с пудра захар, сипвам внимателно.
Фин прашец се издига над чинията, над лъжицата, извива се като облак дим, не захар, а душата на захарта, и за момент въздухът става сладък.
Житото се виждало най-много на оня свят. Така казва майка ми.
Аз обаче съм дребнава и затова не преглъщам твърдението, а започвам да го дъвча заедно с житото.
Това сега за мъртвите ли е? Те са в земята, не трябва ли да приготвим всичко и да го заровим в пръстта? Не казвам на гробищата, все едно къде. Някъде.
Ако живееш в голям град, опакован в цимент и асфалт, може да няма пръст, в която да оставиш храната. А и бива ли да се хаби храна.
Всъщност като дъвча и преглъщам, аз заравям житото в тялото си, погребвам го там.
По подобие, аз се храня вместо онези, които вече не са тук.
Моето тяло е като техните тела. Ние сме еднакви.
Моята душа се храни с думи.
С музика и с добри жестове.
Когато виждам красиви неща, когато обичам, душата ми е нахранена и се усмихва на другите души.
Когато умра, дано някой се сети да раздаде за душата ми думи.
: )

Тъжничко и тихо.
Зимно и горчиво.
Думите се скриха,
станаха плашливи.

Станаха бодливи
като таралежи.
Пръснаха се, диви,
стреснати и нежни.

Неопитомени,
остри и корави.
Малки, но решени
да се защитават.

Как да ги извикам?
Остри и разумни,
парят ми езика
зимни трудни думи.

Слънцето блести,
зад теб залязва в яркото небе,
в косата ти – златистите лъчи –
отблясъци щастлива светлина.
Във залеза, искрящ от цветове,
пламтящо-жълт, оранжев и червен,
един безкраен август се топи,
а погледът ти търси
само мен…

Слънцето блести,
докосва раменете ти едва
с усмихнати и ласкави лъчи
и снимката излъчва светлина.
И в този ден, когато си далеч,
и леден дъжд се лее над града,
една минута лято имам с теб,
със залеза и с теб…

Eliane Elias – Fotografia

разглеждам си съкровища, лекувам си душата