Неспокойно ми е за сряда, за премиерата, и цяла вечер не мога да се заема с нищо.
Мисля си за артистите, за културтерапевтите, за нас.
Когато започнахме тази пиеса, беше горещо.

Сега е студено и мокро, сутрин, когато пристигам, всички са настръхнали като врабчета (ако врабчетата бяха пушачи, разбира се)
През това време имахме много премеждия, но ето – вече сме готови.

    
Ще играем тази и следващата сряда в Раднево, в залата за културтерапия.
Ако има възможност, ще гостуваме и в Стара Загора, ако Снежа Маринова ни приюти отново в библиотеката. После… Малко почивка и ново заглавие.

Росето как хубаво се смее на тази снимка 🙂
Мислих си много неща тази вечер и изрязвах, сгъвах и лепих, и писах къси писъмца за всички.
Навън е много студено, макар че вятърът утихна; за първи път за тази есен татко запали печката, огънят гори.
Тихо ми е.