Домашният вятър, втори опит

Домашният вятър скучае и всички играчки,
които търкаля из къщи, сега са заспали.
Останал е сам и от стая във стая се влачи,
побутва вратите, листата на фикуса гали.

Долепя лице до прозореца, таен и плах,
и гледа ветрищата улични – тичат ли тичат…
Изглеждат щастливи. Той леко прилича на тях,
но още е малък. Плашлив е, и само наднича.

Без нищо да прави се чувства така уморен,
все нещо очаква, а даже не знае какво е,
и често въздиша, тъгува, не му е добре.
Във къщи е топло и той се върти неспокоен.

Домашният вятър си мисли как тръгва на път –
когато се сменят сезоните, става тревожен.
Мечтите му пърхат, политат, пътуват, валят,
но той да напусне дома си не смее. Не може.

В студеното време прозорците стискат стъкла,
вратите заключени топлото пазят и скриват.
Домашният вятър със нежните, крехки крила
във прашния плюш на завесите тъжно застива.

8 thoughts on “Домашният вятър, втори опит

  1. Прозорец

    Ето нашето зимно стъкло.
    То не е, то не е сякаш същото:
    няма вече ни пътя, ни къщите:
    само бяла гора от сребро.

    И през нея минават прегърнати
    мойто братче и мойта сестра.
    В посребрената бяла гора
    накъде ли самички са тръгнали?

    Те вървят върху сребърен път
    и под мрежа от сребърни клони,
    посребрени листа се отронват,
    дъждове от листа ги валят.

    Мойто братче и мойта сестра
    преминават без страх под дърветата:
    няма вълци, нито има ветър
    в тази сребърна бяла гора.

    Там е само вълшебната птица
    с лъчезарните златни пера;
    мойто братче и мойта сестра
    нея търсят от цяла седмица.

    Чак на седмия ден призори
    ето тя затрептява, изгрява
    и във миг се запалва гората
    от горящите нейни пера.

    Дървесата възпламват, искрят
    и на капки сребро се разтапят.
    И отново изникват къщята
    и изплува познатият път.

    Ат. Далчев

  2. Мечтае да бяга из светлото, хладно Навън,
    вратата открехва и плахо от прага поглежда.
    Познати съзира и кимва усмихнат и сънен,
    довява си клонкa от слънце и кърпа от скреж.

    Навън не е някое място, а много места –
    пред погледа смаян набързо, за миг се нареждат…
    Нестигната още, но ведра и тиха мечта –
    понякога само преплетена с шарена прежда.

    Домашният вятър лети и събира надежда,
    обича домашните улици, гледа града –
    светът му е скорошен, малко по-мил и по-нежен,
    макар и с крила от листата на вехт календар.

    Луна облолика изгрява над покриви млечни.
    Смехът на играещи улици нощем сияе.
    Любимият вятър на пръсти е стигнал далече –
    от прага на своята къща съзрял е безкрая.

  3. Браво на Ники, то си станаха два обручени един другиму домашни вятъра, сиамски близнаци. Ще трябва да ги публикувате или в пакет, или с препратки помежду им – няма начин…

  4. Рядко ми харесват стихове, които не са по „моите“ теми, но това е изящно…
    А аз си чета „Магазин за обли камъчета“, което просто ме освежава отвътре.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s