Снимка: Мила
Мечти…
2
Author Archives: Мария
ЗАЕКЪТ ИДВА!!!
Това е корицата на новата ми книга, която ще излезе след броени дни на бял свят.
Оформлението е на Мила Попнеделева – Генова.
„Заекът и неговата мечта“ е поема за живота – за любовта и радостта. И за морето.
И за зайците.
Но най-вече за любовта и радостта.
🙂
Родилен дом
Галерия
This gallery contains 3 photos.
Далеч от пролетта
Отново си далеч от пролетта.
И нямаш ни една любовна мисъл.
Какво да си прикриват със листа
дърветата? И както ходиш кисел,
по миглите снежинки се лепят,
а къщите са бели като булки.
Не хора, а кокичета вървят –
със преспи върху шапки и качулки.
Палта дебели – топличко под тях.
Примижват замъглени очилата.
И вместо яд, на теб ти идва смях
от капката, полазила в яката.
И вместо в лед, снегът минава в кал –
кафява, сочна и мекосърдечна.
О, явно ти не си добре разбрал,
и пролетта не е съвсем далечна.
Изящна смърт
Изящна смърт,
бъди любезна.
Дари ми кротко да изчезна.
В теб като бебе да се гушна.
Бъди със мен великодушна.
Прегръдката си не спестявай,
не бързай.
И не закъснявай.
Туиги
Галерия
This gallery contains 5 photos.
Да вярваш в пролетта
Концерт за третия рожден ден на проекта ДжаП.Бг
Заповядайте на 23 март от 20,30 часа
в Чайната на “Бенковски” 11
на специален джаз-концерт –
Световната джаз-класика на български език!
Марина Господинова – глас
Венци Благоев – тромпет
Антони Дончев – пиано
Мария Донева – думи
Нека заедно посрещнем пролетта с музиката, която ни вълнува, в топлата и уютна атмосфера на Чайната, заедно с хора, които обичаме.
За нас концертът е особено важен, защото с него ще отбележим третата година, откакто проектът JAP се срещна на живо с публика.
Два вида звук има – шум и джаз.
Единствено джаз ще слушам аз
А също – съседите край нас.
И не мога вече без това.
Ще се видим отново в Чайната на 23 март от 20,30 часа.
Входът е 10 лева.
ПП Не забравяйте да се обадите на телефон 0887-05-10-80 и да си запазите място.
Отплаваме!
Бадемовият цвят
Бадемовият цвят моржува –
със сняг си мие личицето.
Сега ще видим колко струва
желанието, със което
напираше да се излюпи
и на света да се покаже.
Бадемовият цвят се къпе
с вода от пресен сняг. И даже
се радва и поруменява,
и бухва като морска пяна.
И пролетта внезапно става
хиляда пъти по-желана.
Обезоръжаващите гащи!
Галерия
This gallery contains 14 photos.
„Скрита камера“, Лидия Димковска
Запознах се с Лидия Димковска на Стружките вечери на поезията преди куп години и затова се зарадвах искрено, когато видях романа й „Скрита камера” в библиотеката, все едно неочаквано съм срещнала познат. Не знаех, че тя пише проза, познавам я като поетеса. Оказа се, че след успешния си дебют със „Скрита камера”, преведена освен на български – и на словенски, словашки и полски език, тя е написала още един роман, който е спечелил редица награди. Открих македонската и чешката корица на книгата в интернет (ох, в справката не пише, че е преведена на чешки, но ето тази корица е чешка, или греша?). Ами нашата корица е най-хубава! Художник е Боряна Йорданова. И, докато още съм на темата за книжното тяло – шрифтът ме измъчи, особено пасажите, написани от името на Лила, нечетлив и ситен-ситен италик; а печатните грешки са неприятно много.
Напоследък чета бавно, дори когато шрифтът не се отнася така враждебно към очите ми. Но „Скрита камера” и без това не е роман за бързо четене. Разказът е наситен, поетичен и богат на асоциации, които изискват да си дадеш време, за да ги осмислиш.
Авторката е родена през 1971 година. Романът е на ръба между фикцията и автобиографията. И героинята, Лила, е родена в същите тези времена. Това привлече моя интерес – да проследя приликите с моето детство, моментните снимки на обществото и филмчетата за промените, които настъпват в него. Като читател от съседна балканска страна, откривам забавни, уютни, а понякога – горчиви съвпадения.
Разказът тече по няколко линии – интимно-телесната и лична история на израстването и скитането; фантастичната линия за скритата камера, другото Аз, което живее в палеца на крака и не мигва, а записва и запомня; историческата линия за Балканите и Европа; световната линия, която присъствието на Джоузеф прокарва и така разширява хоризонта; размислите и разказът за литературното битие на една писателка, за която писането е и повод и начин да пътува до Америка, Азия, Европа…
Бухал за гушкане
В топли цветове 🙂
Наскоро върнатите книги
Наскоро върнатите книги
във градската библиотека
си имат специална маса
и там в безредие отдъхват.
Така са още по-желани,
като жени, които правят
редовно секс, и очевидно,
че са го правили току-що.
Започнеш ли да ги разгръщаш,
ти осъзнаваш – преди малко
и някой друг ги е докосвал.
Поглаждал е със показалец
и буквите, и редовете.
Отблизо всичко е разгледал,
разбрал е всичките им тайни.
Които ти не знаеш още.
Те са сънливи и достъпни
по начин, който те привлича.
Една със себе си щом вземеш,
спокойно другите заспиват.
От удара на поглед в буква
искрата щом се уталожи –
ще бъде вече безопасно
да сложат книгите на рафта.
Търся най-меки думи
Търся най-меки думи –
да кажа, че не издържам.
Мракът тежи върху ми.
Има ли как да свържа
облите, чисти звуци
с грозните, болни мисли?
Криви дървета куцат,
охкат и се разлистват.
Сенките тропат. Пукат
техните стари стави.
Влачат ми страх и скука,
мачкат ме и ме давят.
Толкова съм нещастна,
колкото всички хора.
Търся една прехласната
дума – да проговоря.
Гладно. Студено. Шумно.
Сам-сама. Не заспивам.
Търся си сладки думи.
Даже да са горчиви.
Една нелоша гривна от хартия
Видях как се правят мъниста от листчета хартия още преди години в блога на Ралица. После се запознахме на живо и се оказа, че аз я познавам задочно точно от нейните хартиени бижута. Ех, че хубаво!
Направих си герданче, но никога не съм го носила.
И ето че днес видях една снимка на страхотно бижу, направено от такива мъниста. Разбира се, изработено с непостижима за мен прецизност.
Все пак реших да опитам как се прави и дали и на мен ще ми се получи, просто ей така, да се науча да правя нещо ново. Реших да направя гривна, защото е по-вероятно да я нося, и защото ще стане по-бързо. Използвах ластична корда, за да не измислям закопчалка. След само една неуспешна проба установих, че за една гривна за нормална женска ръка трябва метър и половина корда. Имах си и хартиените мъниста, и дребни стъклени.
Хартиените мъниста съм направила от страничка от списание с морски пейзаж. Понеже нямам тази дарба да съчетавам безупречно и красиво цветовете, стигнах до извода, че в един пейзаж не е възможно цветовете да не са хармонично съчетани – природата има доказано добър вкус и не би ни подвела, това просто не й е в природата.
Мисля, че ще е хубаво също, ако гривната е черно-бяла, с букви, за страстни читателки.
Такава гривна се прави лесно, макар и не чак толкова бързо, без пари, и може да се персонализира за този, за когото е предназначена. Трайна е, особено ако й се удари един лак отгоре (може и за нокти). И никой друг няма да си има такава. Освен това със сигурност човек се усъвършенства с практиката и всяка следваща ще е все по-изпипана и красива.
Ето какво се получи при мен:
