Ако не съществуваха, те трябваше да бъдат измислени.
Което и стана.
Картината е на Милена Димова.
Нещо несъразмерно вътре в мен, нещо нежно, нещо объркано, но обърнато с лице към светлината.
Търси си път, не знае къде трябва да застане. Бута чашите, улавя ги в последния момент точно над пода и от радост ги трясва в масата и стават на сол.
Вдига се на пръсти, привежда се, за да види по-добре, взира се в тъмното и се смее.
Нещо топло, заплетено накриво, вълнено, а не боцка, със странна форма, успокояващо, дошло да запълни онази невидима празнота.
Какво хубаво грозно лице имаш ти.
Липсваше ми.
„Сърдечни поздрави на нашия читателски клуб, който се събира всеки вторник.“
Това пише под картината от „Приказки от крайните квартали“ на Шон Тан.
Ами то е точно за нас! Точно ние сме тези!
Литературен клуб „Без заглавие“ подновява редовните си сбирки всеки вторник от 19 часа в ЦПЛР – Стара Загора.
Първата ни среща ще бъде на 1 октомври. Приемаме нови читатели и писатели от горния гимназиален курс.
Ако се разпознаете на картинката, елате и заемете мястото си.
Снимката е на Зинети Йетим, ТУК, но аз помолих да ми даде да я сложа и в блога.
Красиво е, нали?
Признателна съм ти за добрия поглед, Зинети!
Какъвто ме виждаш – такъв съм си.
Колкото повече ме гледаш, толкова повече неща ще видиш. Такъв съм.
Имам си особености, размишления, предпочитания.
Ако разпиташ хората от какво съм направен, може да научиш това стъклено топче там от кой магазин във Венеция се е взело… къде стояха звънчетата (в чаша от електрическа крушка (не питай)) и платът ми чия блузка е бил, и как те събираха шишарки и целите станаха в смола, която така и не се махна, и всичко, което се беше случило, и всичко, което им предстоеше. Такъв съм също.
И ако случайно стана точно твое същество, и преживеем славни дни…
Светците имат ореоли от чистота и светлина, аз имам твоите мисли за мен, когато ме гледаш, те са моят ореол и моят смисъл.
Аз нищо не крия, всичко се вижда, виж ме.
Имах щастливо преживяване вчера.
Поканиха ме да изненадам едни второкласници. В читанката на Анубис за втори клас има мое стихотворение в началото, и госпожа Стела Иванова ми писа – защо не дойдеш лично да им го прочетеш.
Как няма да дойда!
Толкова мили, умни, красиви дечица. Отглеждани с любов. То се усеща от начина, по който гледат, по това как говорят, как общуват помежду си и със света. С цялата си сила им пожелавам да имат късмет, да са щастливи, да постигнат много.
Какво повече да кажа? Благодаря!
❤
Казах 1000, нарисувах 1000.
Точно за два работни дни, благодарение на подкрепата и вдъхновяващата компания на Гери и Яна, с настояването на Ивето и с малки междучасия за разговори с Манол и Краси.
А вашето коте кой номер е?
Сега се сещам, че ако някой си купи книжка от тези, става собственик на един промил от котките. Мария – математичица!
Лято е, от онзи вид лета, в които нищо не върша, а все съм заета, чакам да се случи нещо, Нещо!, и като не знам какво точно е то, представям си го като новата книга.
Може би ми е малко мъчно и защото няма море това лято, никакво море – за себе си говоря – на тази клавиатура пък никъде й ги няма скобите, и изобщо – копнеж и едно такова… Ям праскови, грозде и сладкарски марципан направо от пакета – и са равностойно сладки – и усещам как времето бавно-бавно се оттича в посока, която не ми харесва.
Но, надявам се, отговорът на всичките ми въпроси, тъги и желания, ще дойде скоро – море и книга и радост! – на Аполония.
За пръв път отивам там и очаквам да е хубаво.
Ние с книгата ще се появим на 4 септември от 17 часа в галерията.
Пълната програма на Аполония 2019 е тук.