Много ми се е рисувало! Аз даже не съм подозирала колко много!
Днес това правих. Изтичах само до м-арт за още картончета за картички и с шарените химикали…
Защото на Коледа й обичам картичките, но защо трябва да чакам чак до декември?
Ето малко безобразно лоши снимки. Цветовете не са такива и има златно и сребърно. Някой ден някой като получи картичка, да се изненада.
И аз съм човек! И аз искам да си почивам!
И когато успея да отделя време, мълчаишия, мълчаишия.
И противотревожни.
Взех бяла, сива и зеленикава прежда и щях да редувам цветовете, но вместо това избрах друг подход. Навих и шестте гранки на едно общо кълбо: бяло – сиво – бяло – зелено – бяло – сиво. Ще плета безразборно, където какъвто цвят се падне. Съдбата да реши.
Пък аз ще се радвам на гигантското си кълбо и ще го гледам как се топи и се превръща в дрешка.
Вчера Николай Табаков беше в Стара Загора и правихме лампи.
Беше точно както си го спомням от предишните два пъти: интересно, весело и вълнуващо, с моменти на колебание кой цвят да избера, с мигове на паника – тази лампа никога няма да стане готова!, с възхищение колко хубави и различни са всички лампи, които се получават една след друга, и възторг – когато светнат…
Ники Табаков дава на хората чисто щастие.
И лампи.
Взирам се в огледалото и мисля за теб.
Не може без мартеници.
Снощи ги направих.
