Пролетта разлиства книги
на 22 март от 18 часа в РБ „Захарий Княжески“
Общото между двете книги е,
че те си имат красиви книжни тела,
издадени са от ИК „Жанет 45“,
и в тях дишат, плачат, смеят се
и живеят своя тайнствен живот стихотворения.
Стихотворения на квадрати и на райета,
на цветчета и на точки.
Поезия за хора и животни, за весели часове и тъжни минути.
Защо заедно?
За да имаме два пъти повече причини
да се съберем, да се усмихнем
и да празнуваме.
Вход: свободен
Жулиета Ангелова е тапицирала концертното изпълнение на тази песен с красиви кадри от Стара Загора.
И ето – Антони Дончев, Венци Благоев и Марина Господинова, „Водите на март“ и моят хубав град, на португалски и български.
По-хубаво и от крем-карамел.
Този град е разположен в подножието на Голямата Поезия.
Пие изворната й вода и диша нейния светъл въздух.
Напролет от Голямата Поезия духва особен вятър, от който очите на хората светват, и апетитът им за живот се изостря.
През лятото Поезията дава прохлада, по склоновете й се препичат шарени билки и вглъбени змии се изтягат по каменистите й пътеки.
Наесен дъждовете са проливни. Светкавици от Поезия се отпечатват в зениците, водата попива чак до костите. В гардеробите на приличните граждани поникват странни мисли. Прозорците стават квадратни като куплети, а чадърите се докосват неловко при всяко разминаване.
А през зимата? Поезията пази в дълбоките си пещери по едно въгленче за всяко сърце.
Този град живее в подножието на Голямата Поезия.
Расте в полите й. Държи се за тях като малко дете. Напуска я и отново се връща към нея.
До върховете на Голямата Поезия се изкачват малцина. Едни си разбиват главите в сипеите й, други залесяват наранените й хълбоци с нежни фиданки.
Големи са, които са я покорили.
За нас, които живеем в подножието й, Поезията е дом и път.
Вода, хляб, шепа черни къпини. Възхищение, умора, радост.
За нас Поезията не е само дума.
Ако случайно го пропуснете в Стара Загора, на 23 от 23 часа – в „Криминале“ в Русе. 🙂
Стара Загора е град, в който е чудесно да пристигаш.
В нея има нещо меко, прегръщащо и женско. Когато се раждаш или след това, когато слизаш от влака на старзагорската гара, посрещат те така, все едно винаги си бил тук и мястото ти те очаква.
Стара Загора е град равен и плодороден, разтворен като длан на приятел. Тук хората преминават през дните без усилие. Дъждовната вода непринудено се стича от Аязмото и прави локви в Станционната градина. Липите цъфтят през пролетта, кестените скачат по тротоарите наесен – както е правилно и както винаги е било.
Стара Загора успокоява и приспива. В кафенетата се събират приятели и започват отново същите разговори, които са водили вчера и които им предстоят в следващите 20 години.
Мария Донева
Визитка: Автор на стихосбирките „Сбогом на читателя”, „Празнината мегу нас”, „Има страшно”, „Прикоткване на смисъла”, и на книгата „50 години старозагорско куклено изкуство”. Работи в театъра на Държавна психиатрична болница – гр. Раднево като драматург и режисьор. Драматург на ДТ „Гео Милев” – гр. Стара Загора.
За мен
Стоманени нерви и воля желязна щом имаш – магнитните бури те дразнят. Но аз – дунапренено, меко човече – от грижи такива съм много далече.
Защото сме във равнина,
аз виждам много отдалече
прозорците й как блестят
през още рехавата вечер.
Дали са хълмове, или
по-тъмен облак я е сгушил?
Когато влакът намали,
то значи, че я е надушил.
Мирише на чакъл и прах,
на вкъщи – хубаво и вкусно.
И мене страшно ме е страх,
че гарата си ще пропусна.
Мария Донева 