Утре! 🙂

Понеже няма да пътувам и ще си спя вкъщи, ми се струва толкова леко и лесно!
Ще се радвам да се видим там!

🙂

Това се прави в нощта на последния септемврийски петък, за седма поредна година.

Да кажа аз къде мога да бъда срещната на 28.09 вечерта:

1. След 19:00 ще отида да се запиша отново в Регионална библиотека „Захарий Княжески“, безплатно. Имах наказание – заради забавени книги не ми даваха да заемам нови, и междувременно картата ми изтече. Тъкмо ще оправя работата.

2. В Градската градина от 20:00 ще започне един концерт с танцова музика, и всеки, който иска, ще може да потанцува. Ще свирят Военният духов оркестър при Втора тунджанска механизирана бригада, Дикси джаз бенд Overground и Общинският духов оркестър, аз ще запълвам паузите с бърборене, ще участват и балетът при Операта, и танцови клубове, и ще има светещи, плуващи и летящи изненади.

3. Нали ще имам нова книга. В момента се прави. С трудности. Мисля да се опитам да обърна нещата, като й направя премиера в аванс, нищо, че още я няма. Така че ще представя бъдещата си книга „Перце от дим“ в Хеликон, от 21:30 часа.

Има още много, много събития, предвидени за тази нощ, но сега съм концентрирана върху това, за което трябва да се подготвя. Пълната програма може да се види тук.

Снощи поемата за заека имаше официална премиера.
Дойдоха много хора, много повече, отколкото очаквах и се надявах.
Дойде моето сладко семейство, и това е страхотно, защото и в поемата се говори за семейството.
Беше топло и беше хубаво. Сега в къщи ухае на лилиуми, в хладилника има моркови и поостанала мента, а в сърцето ми – желание да пътувам и да говоря, и да се смея.
Мечтая си за новата книга. Чудя се какво да правя с този заек. Имам няколко много обещаващи идеи за него. Продължавам да се вълнувам.
Ето тук, в блога си, Николай Колев е разказал много мило за снощи.

Благодаря!

🙂

Четене на глас на стихове и поема

1 август, 19:00 часа
Фоайето на Радио Стара Загора

Официална премиера на поемата

„Заекът и неговата мечта“

Мили приятели! Имам идея!
Каня и вас да се включите в нея.
Случи се тъй, че написах поема.
И си реших – аз защо ли не взема
и да я кажа пред всички на глас?
Не, не пред всички, а само пред вас!
Може да стане! Помислих, и ето:
в сряда. На радиото фоайето.
Точно във 7 – да бъде по-хладно.
За да не слушате рими на гладно,
знайте, че топло ще бъдат приети
всякакви кифлички, сладки, солети.
Аз ще ви черпя със тоник и мента,
за да е свеж и прохладен моментА.
Юли преваля и август пристига.
Лятос – поема. На есен пък – книга.
Давам ви повод да се съберем,
че ще се изпозабравим съвсем.
Нека се видим да ви прочета
„Заекът
и
неговата мечта“!

🙂

Снимки на Атанас Белов от концерта, с който се откри първият Джаз форум Стара Загора.

Предстои страхотна музикална седмица в моя красив град – джаз и срещи с чудесни музиканти.

Най-после и JAP в Стара Загора – на 14 юни от 19,30 – на открито.

Ех, че хубаво! 🙂

Има още →

Тъкмо се връщам от среща с едни страхотни деца от два втори класа в училище „Васил Левски“. Най-веселите и мили деца са това!
Имам си снимки с тях, но имам и нещо по-хубаво – техният автопортрет, на който всяко детенце е нарисувало себе си така, както се вижда като поетичен образ.

Ех, че хубаво!

забележете приликата:

На Аязмото, с Жу, по места, на които човешкият ми крак не е стъпвал.
То било хубаво 🙂

Имах среща.
С клуб „Приятели на книгата“ в СОУ „Васил Левски“ – Стара Загора.
Множество хубави деца, много хубави.
Имаха предварително дадена задача – да напишат текст, в койта да са включени поне три от думите Великден, зайче, черупка, трева, боя, червено, пиле, козунак, камион, кмет, копче, слънце. Всички бяхме подготвени – те четоха, аз четох. Хубаво.
Между другото, в началото на срещата, докато се представях, споменах мимоходом, че съм на 137 години.
Едно момченце ме попита наистина ли съм на толкова. Толкова млад, а тъй галантен!
Аз казах, че не, не съм на 137. Всъщност съм на 148, но се изкарвам по-млада.
Към края на срещата учителката пита – кажете, деца, какво да пожелаем на госпожа Донева?
И те казват – да е жива и здрава, да напише още много книги…
– И още много успешни пластични операции! – допълва моят човек с годините 🙂

Библиотека Родина 
и
Радио Стара Загора

Лятна снимка Днес прането изпръхва изведнъж, на момента, и градът си отдъхва, цял във злато и мента. Светлината узрява, зачервена и сочна, и следобедът става за запомняне точно – ето босите лапи на детенце в количка. Ето цвят, който капе. Ето свят. Ето всичко. Добре дошли!

премиерра! 🙂