Гледайте сега: с един плакат два заека!
И не само – два града, във втория – две срещи, в едно училище и в книжарницата; две книги – една съчинена и една преведена, и празник без край!

За вас не знам, но на мене много ми се празнува. Хайде заедно.

Мили приятели,

Ако вече нямах заглавие „Книга за нас“, точно така щях да нарека тази книга, която ще ни събере в София другата седмица. В нея има стихотворения, които са някак твърде малко на брой, като знаеш, че съм ги писала три години. От една страна, наистина повече превеждам, отколкото пиша. От друга – с помощта на редактора Здравко Дечев се погрижих да махна всичко излишно… И книгата, струва ми се, стана някак остра, без тлъстини, без дунапрен, без шупли… как да го кажа по-ясно? Ще я прочета на хартия скоро и ще си проверя усещането, ще си го сравня и с вашите усещания, ако искате да ги споделите с мен.

Тя е за любимите хора. Като се замисля – всички са вътре. Мъж, жена и дете, майка, татко, братя, сестри, баба, дядо, компанията за морето, всички сме заедно там и сме неразделни и прегърнати.

Започва с любов и с любов завършва, а вътре в тези скоби има още много от същото, във вид на пътуване, прибиране, боледуване и оздравяване, готвене и игри, четене и писане.
Има груба лексика, има думи като задник, казанче, лудница, шкембе чорба и печени чушки, има миризливки и букови сечковци. Има и красиви думи, и нежни. Всичките ми думи са там. Но аз си мисля, че най-хубаво е, когато стихотворенията не се усещат като стихотворения, а като естествена и жива родна реч.

Не. Най-хубавото е, ако в книгата е цялата ми душа, а после се окаже, че не била моята душа, а твоята. Че там е твоето семейство, твоят град, твоите стиснати зъби, твоята скръб и твоята любов.
И книгата, която е моя, да се окаже твоя книга.
Книга за нас.

Първата среща на „Боядисвам в бяло лятото“ ще бъде в София, на 28 ноември от 18,30 в Гьоте институт, на „Будапеща“ 1.

Прибрахме се от Германия и вече спокойно мога да кажа:

Поканиха ме в Кьолн! Гостувах в библиотеката в Калк и в българското училище „Аз Буки Веди“!
Преди година имах едни големи планове, които се осуетиха, затова сърце не ми даваше да кажа на висок глас за това пътуване, преди то да се е състояло.
Беше… За мен това беше и е незабравимо. Летях в небето цели 4 пъти, и имах 4 официални срещи. Радвах се на толкова топлота и внимание и интерес от деца, родители и от самата Росица Байрактарски, която е истинска звезда. Ама звезда ви казвам – преподава, организира, пече сладкиши, шофира неустрашимо, попълва документи, грижи се за всички… просто прави чудеса с лекота и добро настроение.

На едната среща четох от „Малкият Неднорог“, на другата“ Патилата на метлата“, после „Мишките отиват на опера“ и после „Рибко“, плюс стихотворения тук-там.

Беше чудно хубаво и съм благодарна от все сърце.

Благодаря!

Ето тук снимки от моя телефон и от фейсбук, без ред и система.

Беше много хубаво, като в Русе!
С приказни библиотекари, с публика от приятели. А аз наистина се притеснявам повече от преди, когато съм пред хора, и обвинявам за това ковида!
Благодарение на най-любимата Ваня Хинкова на света и на библиотекарите от Детски отдел, имам снимки и от двете събития. Показвам.
Плакат, Ваня, Детски отдел на РБ „Любен Каравелов“:

Вечерта в библиотеката

И приказната среща във фоайето на операта!

Благодаря!

Най-после в Русе! Не съм била там от преди ковида.

Затова приех с голяма радост поканата на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ да гостувам в рамките на фестивала „Писмените съкровища на Долен Дунав“. Тук е цялата програма, за трите дни.

Аз ще имам цели две срещи:

На 6 октомври от 18 часа в Заседателната зала на библиотеката – среща с възрастни читатели… в смисъл, пълнолетни… по-точно с хора на всякаква възраст, но и децата са добре дошли.

На 7 октомври от 11,30 часа във фоайето на операта ще представим „Мишките отиват на опера“, и са поканени всички деца… но и големите няма да върнем.

Вие разбирате.
Елате да се видим най-после!

Варненско лято
ПАРАЛЕЛНА ПРОГРАМА | ПРОГРАМА „ИНТЕРМЕЦО“

ДЖАЗЪТ ПЕЕ НА БЪЛГАРСКИ
Концерт
в Археологически музей Варна
от 21,15 ч.

Вокал: Марина Господинова
Поезия: Мария Донева
Пиано: Антони Дончев
Тромпет: Венцислав Благоев

Какво се случва, когато джаз и поезия се слеят?
Проектът „Джазът пее на български“ поднася едни от най-красивите джазови мелодии с оригинални текстове на български език. Класики като „Дезафинадо“, „Водите на март“, „Трябва да вярваш в пролетта“ добиват ново и още по-богато внушение заради поетичното присъствие на Мария Донева, която пише стиховете специално за тях. Вокалните партии на Марина Господинова и безупречните инструментални изпълнения на Антони Дончев – пиано и Венцислав Благоев – тромпет, превръщат думите и музиката в обща сплав.
„Джазът пее на български“ съществува от 13 години, през които се утвърди със
своята оригинална концепция и виртуозни изпълнения на живо и на запис.
Идеята на проекта е на публиката да се представят джаз стандарти, но с оригинални
текстове на български език.

 Времетраене: 75 мин.
 Билети: 25 лв.
 Програма „Интермецо“ се осъществява съвместно от международния музикален фестивал и международния театрален фестивал „Варненско лято“.

Събитието се осъществява с подкрепата на Програма „Достъп“ на Фондация „Арт Офис“, финансирана от Национален фонд „Култура“.

***
JAZZ AND POETRY
Concert
Vocal: Marina Gospodinova
Poetry: Maria Doneva
Piano: Antoni Donchev
Trumpet: Ventsislav Blagoev

The project “Jazz and Poetry” presents some of the most beautiful jazz melodies with original texts in Bulgarian. Classics such as “Desafinado”, “Waters of March”, “You must believe in spring” acquire a new and even richer meaning due to the poetic presence of Maria Doneva, who writes the lyrics especially for them. The vocal parts of Marina Gospodinova and the impeccable instrumental performances of Antoni Donchev – piano and Ventsislav Blagoev – trumpet, turn words and music into one inseparable alloy.
“Jazz and Poetry” has existed for 13 years, during which it established its original concept and virtuoso live and recorded performances.
The idea of ​​the project is to present jazz standards to the audience, but with originals lyrics in Bulgarian.
Duration: 75 min
Intermezzo Programme is carried out in cooperation with Varna Summer International Music Festival.

Днес в 16 ч. ще имаме среща в операта. С кого? С който дойде да гледа „Бохеми и пеперуди“ – ще разкажа за живота и творчеството на Джакомо Пучини и по-специално – за операта „Бохеми“. Ще участват солистите Симона Кодева, Тамара Калинкина, Борис Тасков, Иван Кабамитов и Ивайло Джуров, а на рояла ще ги съпровожда Наталия Шевченко.
Подготвям се за този ден от месец и много се вълнувам. Искам да започне вече и искам да е минало!
Приемам за добър знак, че точно днес получих три нови книги, от най-красивите на света. Животът ми ще бъде като тях. И днешния ден особено.

От кога я планираме с Женя Димова, даже не мога да си спомня точно. Но вече й дойде редът: в петък, в Народно читалище „Зора – 1902“.

„Жени на ръба на нервна криза“ не е само филм. Аз съм на този ръб от доста време, но вече не ме свърта и го преминавам постоянно. Не смогвам с ангажиментите си, в ужас съм от предстоящите събития, особено тези през май, и говоря само за работните ангажименти; при това постоянно ме заливат нови неща и аз не успявам да ги откажа всичките, така че просто отделям известно време И за да си порева малко по няколко пъти на ден.
В тази емоционална обстановка тече моят маратон за четене на приказки. Успях да се разболея, така че ден след ден си се влошавам на живо, дай боже скоро да проследим и как ще се подобря. Бях три дни в Силистра и там наистина имах 7 срещи за три дни (1+5+1), да добавим специално минаването на Ришкия проход в двете посоки. Имахме и среща с ученичета в училище „Георги Райчев“ заедно с Ваня Могилска. В края на седмицата се наложи трескаво и светкавично да сглобявам нещо, свързано с Джазът пее на български, но още не ми се говори за това.
Аз съм едно жалко хремаво мрънкало. И не му се вижда краят.
Ето ги статиите в „Сега“.

Първата е за един криминален роман за отвличания, предателства и ужас. „Жена в неизвестност“ на Мери Кубика.

„Жена в неизвестност“ ще ви накара да си отваряте очите на четири

Втората статия е за една книга на издателство „Ракета“, „Извън контрол“ от д-р Шефали Тсабари. Аз изпитвам смесени чувства към гнева си. От една страна ме измъчва и ме кара да се срамувам от себе си, от друга страна предполагам, че само неговото електричество ме крепи изправена. Засега. Открих си доста полезни неща в тази книга, интересно разбиране за различни проблеми, с които се сблъсквам.

„Извън контрол“ за деца, родители и техните родители

Миналата седмица гостувах в едно хасковско училище, а следващата ще прелетя до Силистра. Пътят е доста, но и срещите ми там ще бъдат доста:
една в понеделник от 17,30, с възрастни читатели, в Регионална библиотека „Партений Павлович“,
пет срещи във вторник
и още една в сряда, преди да поема към Стара Загора.
Поканата е от библиотеката и от две училища, СУ „Никола Вапцаров“ и ОУ „Иван Вазов“.
А по пътя и в двете посоки възнамерявам да видя безброй щъркели.

Утре в Стара Загора ще има празник – детски фестивал и книжно изложение в ДНА от 11 до 18 часа.
Аз ще разкажа за Иги Пек, Ейда Туист и Роузи Ревер. За първи път ще прочета една от тях пред публика!
Програмата е разнообразна, входът – свободен.
Тук има повече информация за празника: ДЕТСКИ КНИГИ . КОМ
Заповядайте!

Любовният концерт, който винаги правим около 14 февруари, ще се състои и тази година.
След чудовищното земетресение преди дни, и при войната, която продължава вече почти година, всички сме потресени и сломени.
Какви концерти, какви песни и стихотворения.
Но искам да споделя урока, който си взех от пандемията.
По време на нещастия и беди трябва още по-усилено и неотклонно да правим точно това, което правим и в добрите времена. Родителите трябва да отглеждат децата си с още по-голяма грижовност; готвачите да готвят още по-вкусно, лекарите да лекуват, шофьорите да шофират, певците да пеят. Трябва да дадем най-доброто от себе си, кой каквото умее, защото така накланяме везните, независимо къде се намираме.
Никога в цялата история не е имало и ден без войни и страдание.
Животът е много труден. Ако бебетата се раждаха, стиснали лист с read.me в пръстчетата си, това щеше да е третата точка. Първите две щяха да бъдат 1. Обичай това дете. и 2. Животът е прекрасен.
Мисля, че всеки оркестър, който свири, свири на Титаник.

ЛЮБОВТА ПЕЕ НА БЪЛГАРСКИ
в клуб „Сингълс”,  НДК, София

на 16 февруари от 20:00 часа

ДЖАЗЪТ ПЕЕ НА БЪЛГАРСКИ
ще представи своя концерт, посветен на любовта.

Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева – думи

Ако си имате любим човек, елате с него.
Ако сте сами, пак елате, и вече няма да сте сами,
а ще бъдем заедно
с най-красивите и романтични джаз стандарти, изпълнени с текстове на български език.
Очакваме стари и нови приятели, за да се потопим заедно във вечното – любовта, тъгата, щастието и изискания вкус на едно добро питие.

Да ви поканя на концерт.

Ще бъде в операта, на самата сцена. Програмата прелива от емоции, има нежни песни, има героични, има и весели, и любовни.
Генко Гешев и Деница Петрова са избрали песни на седем езика и всяка секунда е интересно. С всяка следваща репетиция ми харесва все повече и просто не мога да повярвам на късмета си, че ще бъда там.
Аз ще казвам много хубави стихотворения, искрено ще се постарая, нали не се съмнявате?
Ето ТУК има още много информация, ако искате да се чувствате по-подготвени.