Урааа!
Tag Archives: срещи
Представяне на „Меко слънце“ в София!
На 2 декември, четвъртък
от 19:00 часа
в галерия „Снежана“ на ул. „Денкоглу“ №30
ще бъде представянето на новата ми книга със стихове
„Меко слънце“.
През декември се стъмнява рано
и в седем вечерта вече е дълбока нощ,
но се надявам, че ще се намерим и ще се срещнем.
За книгата ще каже няколко думи Манол Пейков,
аз го помолих той да я въведе в света,
защото съм го виждала да говори убедително и пристрастно
за толкова хубави книги,
че си казах – ако прочете моята книга
и се съгласи да я препоръча на читателите,
това ще значи много. Той се съгласи.
В книгата има стихотворения.
Какво друго да кажа?
Ако сте свободни в четвъртък вечер, заповядайте.
Аз ще дойда от Стара Загора
и ще бъда щастлива да се срещнем.
Вход – свободен 🙂
Добра поличба
1. Другата седмица в понеделник, на 22.11, ще отида в Пловдив за изписването на „Меко слънце” от родилния дом за книги, известен като Издателска къща Жанет 45.
Виждам си книгата, взимам я в ръце, след което, в 13,30, отивам къде?
2. Във Френска езикова гимназия „Антоан дьо Сент-Екзюпери”, гр. Пловдив!
Там ученици от 9 и 12 клас си направили литературен клуб, кръстили го „Мечтатели”, и поканили учителката си Цветелина Драганова да участва. Намирам този ред на случване на събитията за зашеметяващо прекрасен.
И те ме поканиха на гости!
Книжката ми ще отиде първо при тях, топла-топла, и от там ще тръгне пътят й.
Ето, това наричам аз Добра Поличба.
✿
На снимката – небето над Френската гимназия в първия учебен ден, снимка – Цветелина Драганова.
Да се представят книги е весело!
За доказателство – снимки, направени от Надя Груева, на срещата с Христо Карастоянов в сряда.
Покана
Представяне в Казанлък, 8 юни
Поезия от куфара
Покана!
На 4 юни от 17 часа
в залата на „Самаряни”
(бул. „Христо Ботев“ 205 – Стара Загора)
сдружение „Бъдеще за децата с увреждания”
сърдечно ви кани на
представянето на
„Приказки за приятели”
Една книга с много автори от всякакви възрасти,
която ще даде отговор на вълнуващи и съществени въпроси, като:
– Как се облича най-малкият слон на света?
– Защо Сряда и Понеделник все не могат да се срещнат?
– Как трябва да постъпите, ако ви се появят крила?
Книгата се състои от седем раздела: Приказки за мечтите, Приказки за крила, Приказки за дните от седмицата, Приказки за книги, Приказки за Коледа, Приказки за небесни тела и Приказки за животни и хора.
Тя е предназначена за деца, родители, педагози, и най-вече за любопитни читатели, които обичат истории за важните неща в живота.
Я! Видео от трубадурския двубой!
В предаването на Соня по ТВ Стара Загора, моля ви се, има около 20-минутен репортаж! Гот! Аз всъщност не си спомням какво беше :)))
Ето какво.
Между 25 и 45 минута някъде.
А пък вчера в Ямбол…
…беше много весело.
Читалище „Зора“ е боядисано в бяло отвътре и стените му направо светят.
Домакините са дружелюбни и организирани, и пълни с новини, и имат неща за разказване и събития за обсъждане, клюки за обменяне и книги за надписване, и все едно си станал 5 сантиметра висок в гнездо на лястовички.
Идва време да започваме. Влизам аз в залата, готова да привлека вниманието на публиката.
Нищо подобно!
Залата пълна до ръба, предимно с най-красивите млади хора, които съм виждала изобщо, напълно концентрирани и готови да гледат и да слушат.
Четох стихотворения и те се усмихваха и бяха чудесно-мили.
Мисля, че продължих с около три стихотворения повече от идеалното, но просто не исках да се махам от там.
Модераторът модерираше, фотографът фотографираше, поетесета четеше, читателите слушаха.
Уф, хубаво беше.
Тази вечер в Ямбол
Лекция и семинар на тема „Как се прикотква смисъл“ – тази вечер от 18.00 в Ямбол, читалище „Зора“.
Модератор – Христо Карастоянов, гост-лектор – аз 🙂
Как мина трубадурският двубой?
Мили приятели, благодаря на всички, които бяха на събитието, а също и на всички, които ни стискаха палци! И на любимите ми деца от Пловдив, и на Гери и Теди – защото пропътуваха десетки и стотици километри, за да дойдат.
Беше много весело и интересно. Аз бях много развълнувана и леко не на себе си и не мога да ви разкажа съвсем точно как мина.
По същество:
Владо Любенов победи в трети кръг, по-точно неговата мила и хубава секундантка Габи Генчева победи големия, страшен и очарователен Христо Карастоянов.
В другите три тура и като цяло победих аз, с финален резултат 159 на 114 гласа.
Имаше борба, и се смяхме, и всичко беше гладко и увлекателно.
Преди началото Миленка и Краси свириха и цигулките звучаха истински красиво на улицата в музея (Вътре в нашия музей има антична улица. Двете цигуларки седяха до една колесница, която отдалеч приличаше точно на роял на колела. Шантава работа!)
Петър Чухов беше много спокоен и авторитетен, а дамите от библиотека „Родина“ са най-чудесни на света.
Ама а, 159 на 114! Нали! 🙂
Каква е мравката?
Днес бях на посещение в училище, в нещо като кръжок за дечица, които пишат стихчета. Отивам аз. Те – 10-15, мънинки, розови, много сладки. Половината във втори клас, другата половина – в четвърти.
На 23 април от 18 ч. в РИМ – Стара Загора – на трубадурски двубой с Владо Любенов
Мария Донева
Визитка: Автор на стихосбирките „Сбогом на читателя”, „Празнината мегу нас”, „Има страшно”, „Прикоткване на смисъла”, и на книгата „50 години старозагорско куклено изкуство”. Работи в театъра на Държавна психиатрична болница – гр. Раднево като драматург и режисьор. Драматург на ДТ „Гео Милев” – гр. Стара Загора.
За мен
Стоманени нерви и воля желязна щом имаш – магнитните бури те дразнят. Но аз – дунапренено, меко човече – от грижи такива съм много далече.
Представяне в Пловдив на 7 април
Поканиха ме да представя книжката
една година след излизането й. Аз им викам – да не е представяне, а рожден ден, може да получа подаръци 🙂
И беше много хубаво. Нямаше артисти, нито някоя умна глава да говори мъдрости за прикоткването като такова, ами аз четох стихотворения. Много, много стихотворения. Около 40 минути, ама те са къси, значи – много.
Хората се усмихваха и мисля, че всичко беше добре.
Дойдоха любими приятели, а също и напълно непознати хора. Там беше и кака ми, аз най-много се притеснявах какво ще каже тя (тя гледаше, както се гледа първородно внуче на рецитал в детската градина)
Имах много цветя и се чувствах като булка, или като учителка от първи до трети клас на първия учебен ден.
Много ги обичам тия работииииииииии!
А ето тук няколко снимки.
А Ан, която е приказно-чудесна, ме научи как да поставям линкове 🙂








