Любимо Русе!

❤

🙂

Предстоящата седмица ще бъде препълнена със събития и срещи.
На 16 декември точно от 18,26 ч. – „Тя се наслаждава на дъжда“ в Би Боп Кафе в Пловдив.
На 17 декември от 18,30 пак ще рецитирам стихотворения, но в бар КоШиПрайм в Асеновград
На 18 декември от 20 часа – JAP В Чайната в София.
На 20 декември ще си дойде детето ми за ваканцията.

Хайде на панаирааааа!!!!

Много радостно това. Ще пребродя всички етажи този път. И колко много любими хора ще видя!
Пак се заричам да си купя само три книги. Три плюс една, в краен случай. Но не повече от пет.
Хайде, седмицо, изтъркаляй се по-бързо!

Тя дойде малко преди края на едно чудно пътуване, което никога няма да забравя.
Първо беше петък тринайсти и аз скачах от рейс на рейс и с такова облекчение пристигнах в Карлово, че нямаше как вечерта да не мине хем вълнуващо, хем успокоено, като нещо, което най-после е дошло на мястото си и се случва в точния момент.
След дълга сутрин с мъгла зад стъклото, малка разходка и пътуване с леки прекачвания (Гери славно ни вози в червената кола, пловдивско-трудово-старозагорска дамска група последните километри), пристигнахме в Житница.
Аз така, непринудено нали, подпитвам, още по пътя – случайно нещо, новата книга дали не е излязла – не бе, другата седмица, най-рано другата седмица.
Там улиците са широки и цялото село е приветливо… Всяко нещо беше изненадващо и хубаво, а следващото го надминаваше. Стана и късно и аз някак съм объркана, и искам да разкажа всицчко едновременно, а не мога. В Културния дом – мъничка сцена като от приказките, красиво. Отвориха ни църквата, за да я разгледаме, слънцето залязваше от лявата страна точно зад витражите, а таванът беше светлосин и изпъстрен със звезди. И в ръката на свещеника беше новата ми книга 🙂
Ах, ти, Гери! ❤
Поканиха ни и в къщата на сестрите, после беше рециталът, през цялото време на заден план ми течеше мисълта „От кого беше книгата „Рецитал пред мама“?
Стихотворения, букети и прегръдки. И после отидохме на гости на леля Ани, сестра Митова, и знаете ли, това беше по-голяма радост и от новата книга.
И Пловдив – Чирпан – Стара Загора – след 12 през нощта.
И какво стана после? Научих новините, какво се е случило в Париж, и исках веднага да се похваля и да благодаря, но нямах сърце да се смея.
И така.
Имаме си нова книга, мили ми.

В събота от Карлово през гара Калояново – в Житница.
Гледала съм снимки от срещи в тяхното читалище. Добре де, ще си призная. Мислила съм си – и аз искам в Житница, ама как и кога точно мене ще поканят…
И какво мислите? Когато бях в Труд, от Житница дойдоха съгледвачи! И ме харесаха, и ме взеха.
Идааааааа!!!!

Петък 13, не знам, не знам 🙂 Аз лично имам големи очаквания!

Да дойде събота, да отида в Русе!

Сутринта от 10 в СОУПНЕ „Фридрих Шилер“ (на галено – Дойче шуле) – „Чети с мен…“
Отворено събитие за насърчаване на четенето със специалното участие на поетесата Мария Донева, писателката Velina Minkoff и поетът с китара Борислав Мирчев, автор на Издателство „Булвест 2000“.

А послееее… в 5 следобед ще бъда в Хеликон – Русе, радвай се, дево небесна! 

обичамрусе

Открих сезона на стихотворенията, казани на глас.

В Стара Загора си имахме Нощ на изкуствата и аз четох малко стихотворения в къщата-музей „Гео Милев“. Но това си е у нас, в Стара Загора.

На 1 октомври ще бъда в Пазарджик. Първо в учебен час в Езиковата гимназия, а от 18,30 – най-официално в КнигАрт Кафе, бул.“България“ № 25, Читалище „Виделина“.

Гигантските череши в Пазарджик, те са ми любими.

Но това не е всичко!

На 2 октомври какво си мислите, че ще направя? Ще се върна вкъщи просто така? 

На 2 октомври в 13,30 ще бъда в село Труд, в Библиотеката при НЧ „Светлина – 1929 г.“.

Вижте колко хубаво са нарекли събитието: „Есенен литературен салон с поезията на Мария Донева“. Их!…

Дано есента потръгне хубаво… 

Тези деца са от Труд, запознахме се на премиерата на „Чисти стихотворения в Пловдив. Може пак да се видим в петък.