Не зная дали ще ме разберете, но не ми се иска да кажа „Благодаря”. Както не ми се искаше да казвам и „Довиждане”.
Като кажа тези благи думи, то ще е точка и ето, пътуването ще свърши официално, а аз не съм готова. Усещането не е като да съм се вкопчила в ръка, която държи моята ръка. По-скоро е все едно съм стъпила върху дланта на великан и ми е добре, не е страшно.
А на мен не ми се ходеше в Швеция! Защото първо трябваше САМА
САМА
ДА ЛЕТЯ
СЪС САМОЛЕТ
И МОЖЕШЕ!!!
ДА СЕ ИЗГУБЯ.
Може да е глупаво и смешно, и дори онези бебенца, които плачеха и си гукаха и спяха в самолета биха ми се смели (те са смели, защото са опитни), но на мене ми беше за първи път и на летището в София се разревах и викам – няма да отида.
Обаче отидох, защото умът ми разбираше каква съм смешка, а на летището в Копенхаген, когато Виолета ме намери, вече бях така:

Освен това Виолета се погрижи за всичко. Беше ми запазила места до прозореца в самолета и в двете посоки, за да се радвам. Показа ми как точно ще намеря пътя на връщане. Беше ангелски търпелива, но не скучно-ангелски, а весело и интересно-ангелски. Още с идването и в чест на бъдещата ми книга тя ме постави на розова диета от сьомга и розе. Щастливи времена! Аз и на нея не й казвах „Благодаря” всеки път, когато ми идваше да го кажа, защото разговорите ни биха били изключително монотонни, а и никак не бих искала да я изнервям, видно е защо:

Не бих могла да си представя, че на света има толкова чисти, подредени, живеещи с природата, устремени към уют и красота градове. Знам, че моите думи нищо няма да покажат, а снимките ме омаломощават допълнително. Мисля, че ще се наложи да ги групирам в още няколко поста, сега ще сложа произволно няколко…

Не искам да изпадам в някакво превъзнасяне. Всъщност шведите са доста изостанали. В момента им цъфтят люляците и акациите, и рапицата, дори черешите им сега доцъфтяват, докато нашите свършиха тази работа ехее откога.
Или пък онова с путките! Общината в Истад възложила на една авангардна художничка да изрисува две стени (едната от които е на училище), и жената направила красиви цветни стенописи, изобразяващи артистично, пъстроцветно и категорично… това. Това де. Изостанал народ. Нашите съседки в Стара Загора, бледолики дами на почтена възраст, сестри, не използват тоалетната си, защото е неекологично и неикономично толкова вода от казанчето да се хаби само за едното пишкане, затова си вършат работата на терасата и плискат всичко навън. Чисто и просто, ама много просто. И образователно. (NB Да предупредя Иво като се върне,  като излиза на терасата на стаята си да не поглежда наляво!)

Срещата с българската общност, конкретният повод за пътуването ми, беше… (сега изпадам в мечтателност). Счупих казанлъшкия рекорд за дълга среща и доста надвишихме двата часа.
Аз не знам и не разбирам защо те направиха всичко това за мен. Вие може да летите и да пътувате навсякъде редовно, но за мен това беше огромна крачка, нещо невъобразимо и чест, и радост.
Мисля, че го направиха не за мен лично, а за стихотворенията.
Момичета, в момента ям кокосова сладка, кафето е на котлона, и мисля за вас толкова усмихнато, че и вие сигурно се усмихвате. Благодаря!

Видях още библиотеката в Малмьо (ще сложа снимки отделно), и много птици, и прозорци с бели лампи на первазите, и море, от мисълта за което усещам солена тръпка под езика и ми се доплаква, защото искам там, и още птици, също така зайче в парка, камъните на Але (отделен пост със снимки), и институт, в който се грижат за вдъхновението на учителите. Видях да ремонтират сгради, но за да е безопасно, чисто и хубаво, целите им фасади бяха покрити с платно, върху което е отпечатана фасадата, такава, каквато е в неремотно време. Видях…
Видях една гальовна южна Швеция, мъничко парченце от нея, без капка дъжд, само с малко вятър за разкош. Съвсем не приличаше на Швеция от „Бьорнстад” и „Ние срещу всички” (ох, и за нея искам да пиша тия дни), в която животът е труден, но такъв трябва да бъде. Видях хубав живот и
Не ми се приказва повече.

БЛАГОДАРЯ.

НА 17 МАЙ ОТ 18 ЧАСА
В КНИЖАРНИЦА „ПРИЯТЕЛИ“ – СТАРА ЗАГОРА

Библиотека „Родина“, ИК „Жанет 45“, Книжарница „Приятели“
и
Иванка Могилска
представят

„Тая земя, оная земя“ – кратки разкази

С думи от Мария Донева, редактор на книгата

„Тая земя, оная земя“ е книга за миговете. За всичко, което може да се случи между две съседни секунди. За чувствата, които приглушават нюансите си заедно със слънчевата светлина, пълзяща по стената в топъл следобед. За ярките, макар и понякога неосъзнати прозрения. За острите безпричинни чувства, след които всичко се променя, макар че нищо не се е случило.Разказите на Иванка Могилска са очарователни със своята крехкост и краткост. Тяхната формула е – обикновени герои в обикновени обстоятелства посрещат най-яркия миг от живота си без предупреждение, а после дълго гледат след него. Разкази на ръба между ежедневното и магичното, топли, туптящи, живи, с въздействие, което бавно отшумява в читателя.“ 

Иванка Могилска обича да разказва истории, да пътешества, да си задава въпроса „Какво би било, ако…“. Някои от отговорите, които е намерила, са част от тази книга. 
Тя е автор на две стихосбирки – „ДНК“ и „Иначе казано“, и на два романа – „Места за загубване“ и „Внезапни улици“. Книгите й са награждавани в няколко национални литературни конкурса. Стихове и откъси от романите са превеждани на английски, френски и унгарски.
Чуйте записа на няколко разказа от сборника „Тая земя, оная земя“ (ИК „Жанет 45“, 2017) на http://taqzemq-onaqzemq.eu
и
Заповядайте!

Гарга, щъркел и аз на плакат.

Това е едно от любимите ми събития!
Чувствам се на мястото си, сред своите, докато постепенно се стъмнява и любопитни, ентусиазирани, четящи хора отиват от място на място, на приливи и отливи, за да чуят откъс от книга, да видят приятели, да спечелят награда.
Не спира да ме вълнува представата, че в десетки градове в един и същи час на различни езици се четат същите текстове. Прилича ми на добронамерена, леко разсеяна обща молитва, от нас към нас. Ние сме сила, това си мисля.
Моето гнездо ще бъде в РБ „Захарий Княжески“, ще чета чешки разказ за коледни шарани, елате да се видим утре вечер.
Повече информация за събитието в Стара Загора – ТУК:

Казанлък, още се усмихвам.
Удивително е, чудно-видимо и ясно.
Където крещят на децата, и децата крещят.
Сто деца, които едва се сдържат да не се разкрещят, дори и да успеят да се сдържат – това предизвиква главоболие. Вижда се и се усеща. Смисълът панически си събира багажа и скача през прозореца, за да се спаси, а аз се питам – как попаднах тук и защо говоря тези безсмислени неща, и изобщо какво правя с живота си…
А на друго място на децата им се говори благо и спокойно. И ето ти сто деца, които са мили и любопитни, не се притесняват да разговарят и да задават въпроси, усмихнати са. Идват да ми кажат нещо, но се засрамват и вместо това ме гушват, а може ли автограф, не си тръгват, смисълът и той.
Имам снимки, взех ги от ТУК.
А на трето място, бях на среща на „Искра“ 4 и видях верни приятели, малко си поревах, повечко се посмяхме.
Обичам.

Щях да казвам следното:
Надписах една книга погрешно. Училището се казва ОУ „Свети Паисий Хилендарски“, пък аз взех, че написах:

На читателите на библиотеката при СУ „Свети Климент Охридски“ с пожелание да бъдат весели, здрави и много щастливи!

Сега търся училище СУ „Свети Климент Охридски“, за да му изпратя един брой от „Патилата на метлата“ – тя си го избра, няма да й троша хатъра.
Някой?

Послепис:
Книгата си намери училище, в понеделник ще я изпратя! 🙂

Пролетта е време за път, а пък аз нямам много-много възможност да пътувам напоследък – затова намерих соломоновско решение:
Ще пътувам, но съвсем наблизичко.
На 18, в сряда, ще отида в Казанлък. Там се чувствам добре като у дома си.
По покана от Детски отдел на библиотеката, ще имам срещи в две училища – в ОУ „Георги Кирков“ и после в ОУ „Свети Паисий Хилендарски“.

А пък вечерта от 17,30 ще направим едно весело представяне на „Как спрях да крада“ в галерията на „Искра“ №4.

Това, разбира се, е част от Маратона на четенето. 
Какъв радостен пролетен живот!

Много се радвах, че тази седмица ще бъда в Благоевград. Звездите обаче се наредиха по друг начин и се налага да отложим всичко с няколко дни.

Срещата в Регионална библиотека „Димитър Талев“ ще бъде на 29 март от 18 часа.

Срещите в ПГСАГ „Васил Левски“ и в СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“ ще бъдат на 30 март.

Така се налага.
Към извинението добавям и малко старозагорска прелест:

На 22 март отивам аз в Благоевград!
И стегнато и делово като войник, дисциплинирано и с бодра стъпка,
като войник, който не спира да се смее и да рецитира стихотворения

1. По „Писател назаем“ се явявам в ПГСАГ „Васил Левски“ да си говорим на за любов. Темата ми е „Как се обиква книга“. Ето вижте, и на сайта го пише:
   Мария Донева назаем
2. От там прелитам в СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“ за още една среща с ученици по покана на Вили Балабанова, при която бях през есента в Долно Осеново.
   По тоя повод, да споделя: не понасям кампании, които са формални, организмът ми ги отхвърля. „Писател назаем“ е една от най-смислените инициативи, в които съм участвала. Срещите ми дадоха толкова много вълнения и срещи с хора, които харесвам, че откакто бях в Етрополе, Димитровград, Симитли… мисля и искам пак да отида там и да видя учителите, с които се запознах. Държа на приятелството ни.
3. След което отивам на срещаааа.
   В Регионална библиотека „Димитър Талев“, на четвъртия етаж.
   Смятам да разсмея всичко живо, което срещна по пътя си.

Тези дни ми бяха много тежки по разни причини, получих помощ и внимание от всичките си приятели, всички ми помогнаха толкова много.
Дано другата седмица, на 22 март, в Благоевград
просто да посрещнем заедно пролетта.
Много искам.

За финал и защото е уместно: Трите пъти.

Пролетта не е момиче.
Пролетта е жена.
Застава на прага и рамката на вратата се превръща в рамка на картина.
Слънцето от бяло става жълто като жълтък от яйце на домашна кокошка.
Дърветата от бели стават зелени.
Лицата от бледи стават розови, и очите блестят, и устните се усмихват.
Крайно време е да се влюбим и непременно да е щастливо.
Предстои. Съвсем скоро.

Проектът JAP (Джазът пее на български) навършва осем години в самото начало на пролетта, в самото начало на любовта.

Като официална комисия по посрещането на пролетта
ви каним на концерт на 23 март, за да уточним подробностите.
Подготвили сме нежен дъжд, свежи морета с рохкав пясък без нито една стъпка по него, разтопени снегове, горчиво кафе, карта с начертани маршрути до Париж, Рио де Жанейро, Ню Йорк и където още сърцето ви желае.
Концертът се препоръчва и за тези, които вече са влюбени – защото любовта винаги е начало.

На 23 март от 20 часа в Чайната на „Бенковски” 11 в София 
джазът ще пее на български 
с Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева – думи.

https://www.facebook.com/groups/318368831534421/

Вход за концерта – 10 лева. Телефон за резервации: +359887051080