Кратки срещи в непознати улици… ♫ ♫

 

Лято е, аз съм една такава красива и обаятелна. Вървя по хубавите улици с вирнат нос и роклята ми се развява.
По едно време чувам стъпки. Поглеждам назад – непозната жена на средна възраст тича след мен. Спирам, тя ме настига, усмихва ми се задъхано, накрая успява да ми каже:
– Нали вие сте Мария Донева?
– Ами да, така се казвам.
– Поетесата Мария Донева?
– Ами да… – скромно, но все пак поласкано, аз.
– Извинявайте, че ви спирам така на улицата, но искам да ви кажа две неща, може ли?
– Разбира се, да, какво има?
– Първо, да ви кажа, вие сте любимата ми поетеса! Всеки ден с нетърпение очаквам да публикувате нещо на страницата си, толкова много ви харесвам!
– Благодаря ви, благодаря ви!
– А пък второто е, че роклята ви се е закачила за чантата ви и дупето ви се вижда – казва ми миличко госпожата, и силно смутена и засрамена хуква пак натам, откъдето е дошла.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s