Съвсем ясно си спомням първото си идване в Троян. Беше още пролет, помня пътуването, как ме посрещнаха, помня чардака на конака и разговорите, паметника на Хаджийски с велосипеда, и че същата вечер видях първата светулка за годината.
Нямам търпение да отида пак, а то ще е скоро, на 31 октомври.
Я, какво си намерих! Защото знам къде да търся 🙂
През 2013 е било така:
Миналата година в Етрополе се почувствах така. Все едно там съм родена, все едно винаги съм живяла там. Едно нещо каза Щрак и аз си бях на мястото.
Защото ме приеха… не просто добре. Защото така ме приеха моите домакини.
В Попово – Светла и Тони.
В гимназия „Христо Ботев“ и в СОУ „Любен Каравелов“. Снимките са само няколко, но е хубаво да си ги имам.
А после ме заведоха да видя скалния манастир в Крепча. За първи път виждам такова нещо. И още нещо – за първи път тази година почувствах есента, с тишината й, със златистите паяжини в неподвижния въздух, мекото спокойствие, чувството, че в този момент всичко е наред.
Това е, което искам да запазя колкото може по-дълго – това чувство.
А когато то ми изчезне, знам къде да го потърся пак.
На втората вечер за десерт и за съвсем пълно щастие, видях Руми и изпихме една бутилка много хубаво вино. Снимки няма.
Ще мине премиерата в София и на другия ден – хоп! – отивам да се запозная с децата в AAS – The Anglo-American School of Sofia. Първо в първи клас, после във втори, после в трети и четвъртата среща ще бъде, разбира се, с четвъртокласниците.
А послееее!
На 26 октомври ще имам срещи с ученици в Попово.
Обичам Попово, защото там живее моята приятелка Румяна.
С Руми лежахме в Майчин дом, чакахме си децата. Много е страшно да лежиш в Патологична бременност седмица след седмица, месец след месец, и до последния миг да не знаеш дали усилията на лекарите и акушерките, и твоите собствени усилия, ще се увенчаят с успех. Който не го е преживял, няма да разбере. Дори аз сега го помня с ума си, но най-лошото ми се губи. А най-хубавото… Най-хубавото ми учи архитектура. И като отида в Попово, след срещите в училищата, вечерта, ще се видим с Руми и ще си говорим за всичко.
Хубавото на трудностите е, че след като ги превъзмогнеш, ставаш по-силен и намираш приятели.
Това ще кажа на всички деца, ще им кажа също за патилата на метлата, ще им прочета за „Разбойника плъх“, него още не го знам наизуст.
Ще бъде хубаво.
На 24 октомври от 18,30 в книжарница „Гринуич“
ще бъде софийската премиера на новата ми книжка „Щастливи времена“.
Много се вълнувам.
На Алея на книгата в София ще представим „Разбойникът плъх“.
Ще бъде приключенско и дори малко опасно, затова препоръчвам на срещата да вземете децата си, за смелост и за по-сигурно. И за по-весело също.
Това е книга на Джулия Доналдсън, илюстрирана прелестно от Аксел Шефлър. В нея се разказва за един плъх, който тормози пътниците, ограбва ги и се тъпче с тяхната храна, много е лош. Добре че по едно време идва едно пате и то…
Ама няма да ви разказвам, не настоявайте повече, като видите книжката, ще си прочетете сами.
Срещата ще бъде на 15 септември, събота, от 17 часа, на сцената на АБК.
Снимката на плаката е направена от Марина Чамуркова!
Обичам, когато малките се чувстват приятно и свободно, и обожавам, когато големите се смеят на глас и на всички ни е весело и интересно.
Отстрани (от лявата страна, откъм коридора) срещата ни е изглеждала така:
Снимките направи Деница Тодорова.
Майка ми често казва – човек като си търси работа, винаги намира.
Майка е зодия козирог и затова винаги е права (поне така си мисли тя, но в случая наистина е права.)
Ето в Свищов има такива хора, които си търсят работа, за да създават празник, радост, връзки между хората, да отлепят децата от телефоните, да съберат на едно място съмишленици и с тях да празнуват лятото, творческия живот и това, че са заедно.
Още съм еуфорична и това много ми харесва.
Пътят към Свищов имаше ето такива участъци
Имаше дъжд и малко буря даже, и светкавици.
А в самия Свищов беше горещо.
А самият празник – като в приказките – три дни и три нощи. Аз участвах в третия ден. Нарисуваха ми котка върху лицето, то беше така, тематично, защото после в библиотеката нали рецитирах „Патилата на метлата“ и за пръв път пред публика – „Разбойникът плъх“ (но нямах плъх нарисуван).
А за библиотеката да ви кажа. Детският отдел е обновен със средства, събрани на миналогодишното издание на фестивала, и с доброволен труд и дарения. Има тук една снимка – дърво, на което са накацали птици. На крилата на птиците са написани имената на дарителите.
Красива работа.
Видях моята приятелка Еми и тя ми показа хубави и важни места в града, запознах се и със сладичката й племенница Ива.
Аз си щраках с фотоапарата, особено се зарадвах на ей тази снимка, като я видях вкъщи
През цялото време си мислех какво ли прави Дали сама в нашия апартамент в Стрьомстад в онзи студ, може би с 20 градуса по-малко,отколкото бяха в Свищов.
Какво правят майка и татко в Стара Загора.
Кака ми прати снимка от плажа в Халкидики, на тяхното любимо място.
Иво трябва да заминава вече, да си събира багажа и да отива да се учи, за да сполучи.
Задал се е септември.
На 27 август си отиде Валери Петров.
Онези колони пред църквата на Кольо Фичето наистина се въртят! Той е бил изключителен майстор, нали?
Вече съм си у нас и пак искам да отида НАВСЯКЪДЕ. И даже по-далече.
Как да не ги обича човек?!
.
За пръв път ще отида в Свищов, и то точно за фестивала „Реката“!
Много се радвам, че получих тази покана. Аз ще разказвам на децата за зайци, плъхове и вещици в неделя, на 26. Програмата обаче е толкова интересна и разнообразна, че ще се постарая да гледам, да слушам и да посетя всички възможни занимания, изложби и концерти. Кой на мое място не би направил същото?
Аз не умея добре да разговарям с хората. Донякъде и затова на срещи само аз говоря и не оставям време за въпроси. Ами ако нямат въпроси? С какво мога да съм чак толкова интересна, че да ме питат нещо…
Мисля, че пропускам възможности за интересни разговори и хубави мисли. Мисля, че занапред не трябва да правя така.
В Ямбол в едно училище едно момиче ме изненада с истинско, мило лично писмо, в което беше написала въпросите си – и правилно, аз не дадох на никого да ме попита нищо. Голямо съм магаре. След дълго отлагане днес най-после си написах отговора.
Слагам го и тук с извинение, че не изслушвам хората всеки път. Ще се опитам да се поправя.
Благодаря!
Здравейте, Борислава!
Благодаря за хубавото писмо. То ми направи силно впечатление и аз реших, че непременно трябва да му отговоря. Големият жълт плик с рисунките (страхотни са!) стои на една масичка в моята стая, за да го виждам всеки ден и да не забравя, че имам да отговарям на писмо. Обаче времето си минаваше и пликът потъна под книги, кукли, пликове, несесери, моливи и боички… В момента се опитвам да си припомня какво има на тази маса, защото не съм си у нас. Това си е откровена хвалба, надявам се, че откровеността компенсира до някъде самохвалството – сега съм в една писателска резиденция в Швеция. Писмото ви беше едно от първите неща, които сложих в багажа си, реших – сега или никога.
Сега.
Благодаря!
Мария
Това имах на ръката си аз, Елка ми го изрисува.
Но това съвсем не беше всичко.
Пътувахме с Гери и за пръв път в живота ми Бургас се оказа удивително, прекалено, направо обидно близко, стигнахме за пет минути, хем спирахме да бера слънчогледи, да си мием ръцете, да ядем банички и каквото още си щем.
Стигнахме до 8mamas две минути преди да запраска страхотен дъжд и заради него не успях да видя Ели в Хеликон, затова пък се настанихме в клуба и аз имах цял час да гушкам сигналната бройка на „Разбойникът плъх“, приказна книжка имаме вече, ура!
И като заидваха едни красиви хора. Повечето ги познавах от преди, вече познавам всички.
Не знам как точно става, но още от първата дума усещам много силна емоционална връзка с хората пред мен и сигурно затова все се заричам да не споделям тайни, и всеки път по някоя тайна си остава между нас. Усещам го като нещо красиво, което се случва, все едно там израства едно красиво невидимо дърво. Глупаво ли е? Така си го представям.
Много ви обичам.
И после като поляхме обилно тази розова книжка с хубавото розе на Дима… как да не се оставиш да те татуират.
Следващият ден си беше мой, за почивка, милване на улични котки и други леки удоволствия. Недялко Йорданов ме прие на гости в удивителния си дом. Вечерта бях в хотел „Приморец“ на срещата с Георги Господинов.
А това беше само една третинка от пътуването.
À la mer comme à la mer!
Отивам във Варна!
Миналия път, когато бях там, една чайка кацна на тераската на стаята ми, гледаше ме почти от упор само през стъклото.
Като помисля „Варна“, чувствам „чайка на педя от носа ми“.
И ми харесва.
На Алея на книгата, в разгара на лятото, щастливи времена.
Какви да са времената в Бургас през юли?
Отивам там по покана на Дима Стаматова в 8 mamas.
Там беше премиерата на „Как спрях да крада“ още преди книгата да съществува.
Така че ще се метна аз до Бургас с „Щастливи времена“, ще чета стихотворения (не ги знам наизуст, много са нови, едва се престрашавам да ги чета) (това е интересното)
Море.
Стихотворения.
Вие.
Хайде да се видим в 8 mamas, а?
Ето, има и събитие във фб по въпроса. Само не ми харесва, че е обявен краен час. На тази възраст и с този мой благ характер, подхождат ли ми крайни работи?! Началния час да спазим – 19,00, пък за крайния ще преценим на място.
Това е най-хубавото в клуба, че стихотворенията свършват, а поезията не свършва, можем да останем и след рецитирането, да пием вино, да си говорим за странджански потайности, за джаз, за любов, за каквото си искаме, колкото можем (да носим). След като са ме послушали мене добрите хора, после аз да послушам тях и да си поговорим наистина. Несравнимо е.
Снимката на плаката е направена от Марина Чамуркова, хваля ви се!
Ще ви кажа.
Щастливите времена са, когато има кой да дойде да те прегърне, кой да те извика, кой да те посрещне, когато има кой да поплаче и да се посмее с тебе, когато има кой да ти попее и когато има кого да обичаш.
Например Русе и аз.
Никога няма да забравя как, след всичко, след всички сладки часове, накрая, Михаела и Василена ми попяха.
Красив град е Русе.
Била съм там, в дома на хората и книгите при Ваня Хинкова, вече много пъти през тези 8-9 години. Виждам как растат децата на приятелите ми, защото аз имам приятели там. Радвам се на новите лица. Прегръщам си букетите, рисувам котки, трепя комари, вечерям в „Кралска закуска“, казваме си тайни със Събка и си говорим за офталмологичните проблеми на чорапените зайци с Нели, докато Йоанна е на море, а Ива също липсва, защото е заета да подстригва кучета… Имам си живот в Русе, имам повече живот с всяка нова среща.
Вече ми липсвате ужасно. Такива сте!
Слава Богу, вие сте точно такива. ❤
Първото пътуване с „Щастливи времена“ предстои. На 9 юли вечерта в 18 часа ще бъда в Хеликон-Русе при Ваня Хинкова.
Какво ще говоря? Дали ще е весело, или пък тъжно? Когато говоря за разказите, пада голям смях. За новата книга още не знам. Честно, не мога да я усетя добре. В гудрийдс са я напукали с тройки. Освен това ми прави впечатление, че не е Коледа. Свикнала съм когато имам нова книга, да е Коледа. Свикнала съм също с излизането й да падна в прегръдките на сладките хора на премиерите в София и Пловдив и Стара Загора. Много ми е трепетно.
Пиша ги тези неща прекалено откровено, мисля, че и книгата е такава.
Но не ме е страх. В Русе ще ни посрещнат хора, които обичам и познавам. Те ще са орисниците на „Щастливи времена“, значи всичко ще бъде наред.
Понеделник, 9 юли, 18 часа, Хеликон-Русе. Нямам търпение, защото много обичам.
Мария Донева 