Това имах на ръката си аз, Елка ми го изрисува.
Но това съвсем не беше всичко.
Пътувахме с Гери и за пръв път в живота ми Бургас се оказа удивително, прекалено, направо обидно близко, стигнахме за пет минути, хем спирахме да бера слънчогледи, да си мием ръцете, да ядем банички и каквото още си щем.
Стигнахме до 8mamas две минути преди да запраска страхотен дъжд и заради него не успях да видя Ели в Хеликон, затова пък се настанихме в клуба и аз имах цял час да гушкам сигналната бройка на „Разбойникът плъх“, приказна книжка имаме вече, ура!
И като заидваха едни красиви хора. Повечето ги познавах от преди, вече познавам всички.
Не знам как точно става, но още от първата дума усещам много силна емоционална връзка с хората пред мен и сигурно затова все се заричам да не споделям тайни, и всеки път по някоя тайна си остава между нас. Усещам го като нещо красиво, което се случва, все едно там израства едно красиво невидимо дърво. Глупаво ли е? Така си го представям.
Много ви обичам.
И после като поляхме обилно тази розова книжка с хубавото розе на Дима… как да не се оставиш да те татуират.
Следващият ден си беше мой, за почивка, милване на улични котки и други леки удоволствия. Недялко Йорданов ме прие на гости в удивителния си дом. Вечерта бях в хотел „Приморец“ на срещата с Георги Господинов.
А това беше само една третинка от пътуването.