1.
Нека да е мрачно –
само да е пролет!
Пак дъждец се влачи
между клони голи.
В гълъбово сиво
глези се небето.
И ти се приспива,
и ти е добре. То,
пролетното време,
е гальовно, даже
слънцето щом вземе,
че не се покаже.
2.
То на първа среща
се държи студено
и поръчва нещо
ментово зелено.
То е много нежно,
тънко и прозрачно,
и във теб се вглежда
по особен начин.
Светва ти в очите,
с токчета ти траква,
все едно те пита –
Да? Какво очакваш?
🙂
Жулиета Ангелова е тапицирала концертното изпълнение на тази песен с красиви кадри от Стара Загора.
И ето – Антони Дончев, Венци Благоев и Марина Господинова, „Водите на март“ и моят хубав град, на португалски и български.
По-хубаво и от крем-карамел.
Такава малка, а пък пролет!
Че тя е вчерашна, а вече
подрежда облаците горе,
на вишните плете елечета.
Наглежда щъркелите как са,
сади цветя, лекува рани.
И обзавежда, донаглася,
макар че няма да остане.
Животът не е само зайчета
и пеперуди, и трева,
но в личното ми земно крайче
преобладава все това –
минутите пълзят уверено
и с мравешка пъргавина,
изгубеното е намерено,
и всеки ден е новина,
която буди изумление.
Бонбони с привкус на тъга.
Без много хора покрай мен. И е
почти предпролетно сега,
с по-румен въздух между клоните.
А в пъпките – като писма
между съседните сезони –
мълчат нагънати листа.
Теменужки анемични 
се опитват да цъфтят
сред боклуци най-различни.
Пак е миризлив светът,
но сега ми домилява.
Виж го – кичи се с цветенца,
плахо се раззеленява.
Като някой опълченец
със неволите се бори
и зелен байрак надига.
И, като Радецки, пролет
изведнъж (без гръм) пристига.
*
Какви неща се намират в колекцията на Иван Драголов! 🙂
Без звук, без глас
щом влезеш у вас
за миг, във покой,
светът става твой –
като капка вода,
като шал във студа
като час, като ден,
като остров зелен.
Два реда от стих
в тетрадка с поле,
тананикане тихо
и листо от лале.
Малко вятър от юг,
малко страх, малко смях,
пролетта идва тук
със единствен замах
и водите текат,
и светът се върти,
и владееш света
точно ти, точно ти…
Отново си далеч от пролетта.
И нямаш ни една любовна мисъл.
Какво да си прикриват със листа
дърветата? И както ходиш кисел,
по миглите снежинки се лепят,
а къщите са бели като булки.
Не хора, а кокичета вървят –
със преспи върху шапки и качулки.
Палта дебели – топличко под тях.
Примижват замъглени очилата.
И вместо яд, на теб ти идва смях
от капката, полазила в яката.
И вместо в лед, снегът минава в кал –
кафява, сочна и мекосърдечна.
О, явно ти не си добре разбрал,
и пролетта не е съвсем далечна.
Понасям щетите от топлото време.
Човеку се иска на припек да дреме,
да мърка сънливо, да трепка с мустаци,
да си поклюкарства със другите маци,
да мижа без грижа, обаче… Обаче!
Веднага му тръсват хиляда задачи.
Я грабвай парцала да лъснеш стъклата!
Изкарай на слънчице одеялата –
да влезе чист въздух, да стресне микробите.
Изтупай праха! Проветри гардеробите!
Какъв си такъв бавен, неподреден…
Противен приятен предпролетен ден!
❀ ✿ ❁ ✾ ❃ ❂ ❁
Поотвори се пролет
и светът е разнежен.
И мухи с бавен полет
инспектират строежа.
А строител по потник
плочки слага, попържа,
май му се поработва,
но геройски се сдържа,
трета бира попийва,
кротка чалга му теква,
свирка и се подсмихва,
малко му поолеква,
и саламът топи се,
вестникът го попива.
Слънчицето униса,
биричката приспива,
той посяда, поляга,
съхне му теракола,
работата не бяга…
Поотвори се пролет.
Още не е зелено,
но все пак си личи,
че земята полека
поотваря очи.
Поолеква небето,
разкопчава яка,
пооглежда се – ето,
по е светло така.
Търкат длани мухите,
слънце щом ги допре,
позадрямват отвити.
Май вървим на добре!
Когато в зимен ден не спира да вали,
когато си смутен и всичко те боли,
настръхнал, без любов, далеч от радостта,
едва ли си готов да вярваш в пролетта.
Дърветата звънтят, кристални от леда.
Врабчетата мълчат, захвърлени в студа.
И ти като врабче си стягаш смелостта
да си припомниш, че я има пролетта.
Повярвай, тя върви от месеци насам.
Вратата отвори и няма да си сам.
През планини от сняг, и през блата от мрак,
ще дойде пролет пак. Когато си готов,
ще има пролет и любов.
✿
Като рекли всички – JAP, та JAP.
Аз тоя JAP не съм го чувал!
Ето един запис от концерта през март в Стара Загора.
Магьосническият глас на Марина Господинова,
Венци Благоев – тромпет,
Антони Дончев – пиано.
Когато зимата ме мачка
и ми расте холестеролът,
и изнемогвам от задачи,
си казвам – като дойде пролет
денят ще стане дълъг (ясно
и благосклонно е небето)
и дрехите – в момента тясни,
ще ми стоят като излети,
и грижите ще се разтапят,
и никой няма да се мръщи.
Но идва пролет и внезапно
нещата си остават същите.
23.02.08
Сезоните са на квартира.
И всеки нещо майстори.
Един навреме се прибира,
а друг вилнее до зори.
Единият цветя засажда,
а другият му ги бере.
Един квартирата охлажда,
друг ръси пясък от море.
Понякога е неуютно,
а друг път като в собствен дом.
Един стените й ще бутне,
а друг разтребва мълчешком.
Декември мъкне кални чанти.
А август се разхожда гол!
И бедните съквартиранти
понасят този произвол.
Това е една от страхотните картички на Камелия, има още тук.
Мария Донева 