Ето, вече я държа в ръка.
Оставих я на коленете си, за да напиша няколко думи.
Много ми е радостно и благодарно. В следната хронология:
На добрите приятели, които ме окуражиха да си събера книжка с разкази, за всички похвали и оплаквания – взети са под внимание и са отразени.
На Иво, че ми направи корица и съдържателен разделител, с цялото съдържание, изписано върху него.
На Марин Бодаков, че прочете разказите внимателно и грижовно, вслуша се в тях и ги чу. И че току що ми писа: „Нашето гардже е най-хубавото.“
На госпожа Божана Апостолова, защото не се замисли, преди да каже „Да“.
На Станислава Станоева, че ми коригира грешките и ми нанесе и най-закъснелите поправки.
На Елка Стоянова, която остави настрана властването над Вселената, за да напише най-топлите и щедри думи за тая книжка, и с късмет да тръгне тя по пътя си.
На Гери, Яна и Зоре, че посрещат книгата и ще я подават със собствените си ръце в ръцете на читателя.
Вие сте много, много важни хора.
Tag Archives: празник
Коледни картички 2017
Картинка
Gembox и „Ел Енканто“
Ще ви кажа какво правя сега, в момента.
Благоухая.
Точно преди две минути отворих ето това бурканче с кокосово масло и си намазах ръцете. И с тия ароматни ръце вижте какво ще ви напиша.
Gembox – кутията за романтична литература
Живееш си ти, дори не осъзнаваш, че не благоухаеш на кокос, дори нямаш представа за тази празнина в ежедневието си, и не щеш ли – ти щеш, но и това не си осъзнала все още – идва симпатичният куриер и ти доставя
ИЗНЕНАДААА!
Късаш найлона – с нокти, със зъби, с каквото имаш – а вътре кутия. Бяла, с розова панделка. Подарък – изненада: книга и разни други малки неща, тематично свързани с книгата.
Чувството е много приятно, леко като рожден ден, леко като Коледа, а също и с малка хазартна тръпка, да видиш какъв късмет ще ти се падне. Заради тази тръпка колко зрънчо съм изхрупала навремето, защото може да ти се падне грозна кукла с преголяма глава, но може да ти се падне и страхотна гривна от най-чиста пластмаса, нали. За фигурките от шоколадовите яйца да не казвам, и вие си имате по чекмеджетата, знам ви аз вас.
Към днешна дата съм приключила с този вид хазарт, най-вече защото жуленето на билетчета буди в мен погнуса. Сега залагам на късметите с кафето и на вендинг-автоматите – имам 100% успеваемост с тях, пускам стотинки – печеля капучино.
В случая с кутията с романтични книги дори е още по-хубаво. Да, заради книгите.
Тази се казва „Ел Енканто” и е на Сусана Лопес Рубио, превод от испански – Мариана Китипова. Честно казано, едва ли бих си я купила случайно, но четенето й ми достави голямо удоволствие.
Отдавна не бях се чувствала като на кино.
Атмосферата ми напомни леко за „Шантарам” и за „Пощальонът на Неруда”, любими книги. Хавана, цветове, жега, музика, филмови звезди. Герой, който се радва на живота, забърква се в неприятности, симпатичен и вдъхновяващ. Романтична, невъзможна любов, която побеждава времето. Вълнения, приключения, недоразумения, вярност и приятелство…
Да прочета тази книга беше като да си позволя междучасие. Имам чувсто, че не съм чела любовни романи от десетилетия. А хубавите любовни романи са такова удоволствие! Върнах се във времето, когато чаках Иво да стане готов за раждане, лежах месец след месец след месец в болницата и май единствените приятни часове ми бяха, докато четях. Моята приятелка Малина ми носеше неуморно книги, май точно тогава се сприятелихме, дотогава бяхме просто състудентки. Тогава тя много ми помогна, като ми носеше и учебници, и всякакви романи.
И тъй като действието се развива предимно в Куба, в кутията открих торбичка с какаови зърна (не бях виждала преди), и какаов балсам за устни, и кокосовото масло, което вдъхвам и все повече ми харесва.
Много хубава идея е това с кутията с приятни изненади. Човек може да я поръча за друг или за себе си. Но тя, разбира се, е подходяща само за дами, които обичат да се чувстват добре. Единствено на тях я препоръчвам.
Стихотворения в Чирпан
Картинка
„Как спрях да крада“ – корицата
Картинка
Конкурсът „Ханчев“ – програма
Картинка
Просто шеметни пингвини
Картинка
О, това си го биваше!
За два часа направихме 20 пингвина, кой от кой по-чаровни и сладки. Уцелих степента на трудност и времето, така че всички се справиха, да не говорим, че се родиха буквално шедьоври. Само няколко кадъра успях да щракна с моя апарат, защото през цялото време бях заета да говоря, да гушкам деца, да показвам и поправям, да разговарям и да се възхищавам, два часа ли бяха или 5 минути, и сега не знам още.
Жалко, че върнахме поне още толкова деца, защото и материалите, и времето свършиха.
Щастливи два часа.
Нощ на изкуствата. Нощ на учените. Детски отдел на РБ „Захарий Княжески“. Съюз на младите полярни изследователи. Децата, пингвините, и аз с тях.
„Патилата на метлата“ – премиера в София на 30.09
Хей, ура, ура!
В София, на 30 септември от 16 часа
в „Плюс това“ на „Марин Дринов“ №30
ще има голяма и весела премиера
на книгата „Патилата на метлата“
Елате с децата!
PS В „Плюс това“ съм била само по прелестни поводи, затова ми е любимо място. Когато си го представям, се виждам ето така:
Честит имен ден, мила Соня! (2017)
Соня си е Соня всеки ден,
и със моя поздрав, и без мен,
но нали е някак по-така,
ако нещо мило й река
и ако й кажа, както мога,
колко я обичам
(МНОГОМНОГО),
колко ми е тя добра и бяла.
Затова ще спазя ритуала,
имения ден ще отбележа
със надеждата да я разнежа,
с вярата, че тя ще е щастлива –
щастието много й отива.
Да живее сто лета поне,
зло да я забрави, ние – не!
Вяра, надежда, любов и мъдрост
Вяра, надежда, любов и мъдрост. Трябва да са точно в този състав, да са четирите заедно, иначе не става хубав живот.
Опитвала съм с вяра и надежда в очакване на любовта.
Също – любов и надеждичка, но с несигурност отвътре.
Имах едно време любов и вяра, а нямах нито грам надежда. Живях дълго така, но много плаках.
Доста лошо ми се вижда също да имаш вяра, любов и надежда, но да си толкова лишен от мъдрост, че да си ги пропилееш.
Трябва да са заедно. Дори в садистичното им житие пише така: „Като се помолили, майката и дъщерите се хванали за ръце, та взаимно да се почувстват по-силни.”
А първото нещо, което мъчителите им направили, било да ги разделят.
Ние ще ги имаме заедно и няма да ги разделяме, нали?
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! (до Мария) Автор ТТ
разнежена от багри
на ружи и на кестени,
усещаш че си важна,
и колко е тържествено,
усещаш топлината,
наоколо е празнично,
красиви са нещата,
и поздравите казани,
и вятърът утихва
над веселите покриви,
безгрижно се усмихваш,
усмихват ти се в отговор,
и слънчице наднича
със дружелюбни зеници,
и всички те обичат,
и днеска си рожденница!
Тодор Толев
15 август
Хубаво лято
Картинка
Злато!
Нева ме помни! Адреса ми знае!
Явно е, ясно е Нева каква е!
Скита, пътува и картички праща.
Рейса изпуска, но все пак го хваща.
Хвърля се, пали се, взима участие,
всичко за нея е страст и пристрастие –
значи и аз! И от гордост надута,
страшно държа тази вест да е чута:
Пролетес, есенес, зиме, на лято
Нева е, Нева е, Нева е злато!