Нева ме помни! Адреса ми знае!
Явно е, ясно е Нева каква е!
Скита, пътува и картички праща.
Рейса изпуска, но все пак го хваща.
Хвърля се, пали се, взима участие,
всичко за нея е страст и пристрастие –
значи и аз! И от гордост надута,
страшно държа тази вест да е чута:
Пролетес, есенес, зиме, на лято
Нева е, Нева е, Нева е злато!
Ахахахахах, Мимеее! 🙂 Пращам ти с льобоф картината, която ми е пред очите в момента: пищен залез и на негов фон, едно дърво, бръмнало от майски бръмбари (шумът е като от няколко развилнели се мотористи, да не помислиш, че е нещо деликатно и надвечерно). Като ще отговаряш така, аз да пращам картички през ден ли, кво ли… 🙂
И ще бъдеш най-акуратно възпявана! ❤