Без всичко мога на света,
без теб не мога само.
Без прилива на радостта
да ме наричаш „Мамо”.
Без този безпричинен смях,
на който ме научи.
Без чувството, че друга бях,
а после ти се случи.
Каквото ще да сполети,
аз само ще празнувам.
Щом вече съществуваш ти –
защо да се страхувам?
Мария Донева 