Шантарам

 Купих си я на 9 април, и от тогава май не остана някой, на  когото да не съм я препоръчала настойчиво. Настойчиво,  чак възхитено, възхитено, чак екзалтирано.
Това е една от най-прекрасните книги, които съм чела  изобщо някога.
Всъщност, стигнах до края й преди три дни, но още не съм  изтрезняла от преживяването, и не зная кои са другите  заглавия, които да съизмеря с „Шантарам”
Нека започна подред, защото твърде много се вълнувам и  няма да успея да ви убедя колко ще е хубаво да я прочетете.
1. Препоръча ми я Бриджит Джоунс. Аз похвалих „Не пускай  ножа”, тя каза за „Шантарам”. С този пост предавам нататък.

2. Книгата – 868 страници. Тежичка. Плътно изписана. Има  за четене. Някои книги са отпечатани като рехава, несериозна храна – вафла, чипс, зрънчо. Тази има всички данни да засити глада ми за четене много добре. И го направи.

3. Едно такова индийско заглавие… викам си – то ще е нещо мистично, за чакри-макри… отгръщам корицата и ме посреща познато усмихнато име: Превод от английски Светлана Комогорова – Комата. Ей, това ще ми хареса!

4. Книгата е тапицирана с хвалби за автора от авторитетни имена, толкова са много, че ми се отщя да ги чета. Даже биографията от задната корица прочетох чак след като бях преполовила книгата. (Всичко казано е вярно! Но аз все пак – първо самата книга, а после рекламата за нея.)

5. Става ми поглъщащо интересно още от първата страница…

О, как да пиша за тази книга?! През цялото време, докато я четях, копнеех да мога да запомня цели страници. И сега се изкушавам да започна да цитирам, но това би означавало да я препиша. Такъв динамичен, остър, нежен ред от преживявания…


6. Героите на книгата са истински живи хора за мен. Е, не всички. Обаче…
Оооо, хора, прочетете тази книга, за да си говорим за нея!
Прабакер, а? Може ли да има по-прекрасен малък усмихнат човек от Прабакер! Той е описан така обичливо, че и аз го обичам, и копнея да познавам такива хора. И… Ужасно се вълнувам, честно, нищо няма да стане от спокойния и последователен анализ на текст, няма как.
Ами Прабакер има специална Усмивка. И говори смешен английски. Това е едно от грамадните постижения на превода – сладкият, очарователен и естествен говор на точно този герой. Ето началото на първия им разговор:

– Казвам се Прабакер – представи се той на своя напевен английски. – А как е уважаемото ви име?
– Уважаемото ми име е Линдзи – излъгах аз. Използвах името от фалшивия паспорт.
– Аз бомбайски гид. Много отличен бомбайски гид номер едно, аз. Цял Бомбай знам го много добре. Вие иска види всичко. Аз знам къде точно намери вие най от всичко. Мога да ви покажа даже повече от всичко.
… – Разбира се, сър! – светна лицето на Прабакер. – Аз мога вас заведа в евтин хотел, в много евтин хотел, в прекалено евтин хотел, и дори в толкова евтин хотел, че там никога няма отседне никой, който с всичкия си.
… – О, да! – извика той в отговор. – Вие толкова страшно много нуждаете от мен, че направо ми се плаче за вас! Само Бог знае какви ужасни неща се случват на вас без мене да пази тялото ви в Бомбай!

Вторачи се в очите ми, а огромната му усмивка дори не трепна. Имаше нещо в тази усмивка – някакво непослушно веселие, по-откровено и по-трепетно от радостта, която ме прониза право в сърцето. Случи се само за миг, щом се погледнахме очи в очи. Толкова ми стигаше, за да се реша да се доверя на този малък човек с голяма усмивка. Тогава все още не го знаех, но това беше едно от най-добрите решения в живота ми.

7. От „Шантарам” може да се научат много интересни, полезни, странни, удивителни, сладки и горчиви неща за Индия, за Афганистан, за Австралия, и за живота на хората там, и за живота на хората навсякъде.

8. Тук има мъдрост. Красиви, остроумни, мъдри мисли, формулирани изящно и вплетени естествено в разговорите, в описанията, в случките на всяка страница.

9. Не зная колко пъти се смях на глас по време на четенето. Неудържимо. Не зная и колко пъти плаках. Тази книга къса страници направо от сърцето ти.

Може ли човек да се влюби в книга?
Очевидно – да.

16 thoughts on “Шантарам

  1. „Шантарам“ се оказа уникален роман. Наистина няма с какво да се сравни. Аз поне не съм чела нищо подобно, ако някой се сеща ще се радвам да ми препоръча. А статията ти наистина е прекрасана и много точна.
    …май сме влюбени в една и съща книга 🙂

    • голяма книга!
      а за влюбването – в този случай, но само в този случай! – не ревнувам :))))

  2. Pingback: Парижката съпруга « Мария Донева

  3. Здравейте Мария,
    преди да купя кингата /по препоръка на позната/ отворих нета, за да проверя аджеба за какво иде реч. Попаднах първо на Вас и Вашата изключителна препоръка, много точно съвпадаща с тази на моята позната. Само 10 минути по-късно вече бях поръчала книгата онлайн.
    И така започна голямото четене за мен….
    Харесах я още от първите страници, и нямаше как да не стане, след като за броени минути се пренесох в далечна Индия, и впечатлена от майсторството на описаното около героя както и случаващото се в душата му запрелиствах жадно страниците.
    Прочетох книгата сравнително бавно, за да се насладя на всяка дума и изречение, за да имам време по-дълго да живея с героите и събитията.
    За мое голямо съжаление….страниците накрая свършиха:)
    Сега и аз препоръчвам горещо тази книга на всички мои приятели и познати:)
    Надявам се скоро да имаме възможността да видим и филма , но почти съм убедена, че няма как да бъде на нивото на книгата.
    Сега ще поръчам „Не пускай ножа“, само заради Вашата рецензия и съм сигурна, че няма да сбъркам 🙂

    Сърдечни поздрави и усмивки от мен,
    Адриана Христова

    • В момента чета втората част от трилогията, страхотна е също, направо те засмуква към себе си.
      После ще прочета и третия том, и тогава ще пиша пак за този автор.
      Страхотен! Много силен, ярък и дълбок свят е създал.

  4. …има едно описание за Бог и религията което ми даде синтез за моето виждане по този въпрос.Не бих могъл да го кажа по добре.Шантарам е един цял свят със своята философия…

    • кажете на коя страница от книгата се намира, искам и аз да го прочета, моля

  5. Мария, как се казва втората част и има ли я вече на бълг. книжен пазар?
    Абсолютно подобни емоции породи и в мен тази книга. Дори изпратих твоя коментар на приятелка в Чикаго, защото не мога да бъда толкова ясна.
    Половин година след като прочетох книгата не исках да чета нищо друго, за за не разваля магията. От страниците й строи толкова любов и мисля, че това е причината за невероятното й въздействие.

    Светлана

  6. Мария сигурно казва по-горе, че е чела втората част на „Не пускай ножа“ ?????

  7. Pingback: Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи | Мария Донева

  8. Pingback: Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи • The Opinionist

  9. Pingback: Книгозавър – Да опознаеш себе си, умирайки в Индия – "Шантарам" на Грегъри Дейвид Робъртс

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s