През август слънцето намира
заспалите лица по плажа,
опитва се да ги кремира,
а те напразно с крем се мажат,

аламинут порозовяват,
загарят, след това прегарят,
на пясъка се разтопяват,
цвърчат, запържват се и парят,

във собствен сос, и във водата
опитват се да се спасят,
топят се като в марината,
на закачалки нощем спят,

преяждат с миризлива цаца,
обливат се в парфюм и пот,
мухите с апетит ги кацат,
докато падат на белот,

накрая мидички си взимат
и се прибират след което,
и после цяла дълга зима
мечтаят само за морето.

Твърда като камъче,
остра като пламъче,
раковина вита, от къде се взе?
Аз почти се сещам,
аз си спомням, само че
споменът залита с пясъчни нозе.

Явно от дълбокото
и от синеокото
свят му се завива. И му се лети!
И му става опако.
Я кажи, ами ако
нещо недовършено вика и кънти?

Там, под керемидата
шарена на мидата,
май че е останала капка от море.
Мисля да я занеса –
нека си отиде –
у дома морето да си я прибере.

Автор – девойките от бар „Кораба“ 🙂

ИК Жанет 45 с удоволствие ви кани на представянето на Мария Донева и поемата „Заекът и неговата мечта“ във Варна – на 8 август, четвъртък, от 19 часа, на откритата сцена на Алея на книгата.

След поредица от срещи с читатели в цялата страна (от Дунав до Егея бял) книгата за симпатичното заешко семейство най-после ще пристигне във Варна.
Варненци няма да я разберат, защото в нея се разказва за един Заек, който душата си дава да иде на море, а на тях морето им е пред очите.
Но това пламъче, което кара Заека да мечтае, гори и в тях, затова книгата ще им бъде супер интересна.
Колко е красиво мъжът ти да има мечти. Колко е важно жена ти да те обича.
„Заекът и неговата мечта” – една поема за удоволствието от труда и щастието от почивката, за любовта, свободата и близостта; и други стихотворения за дълбоката радост и високата тъга.

Събитието е част от културната програма на Алея на книгата – Варна 2013.

Днес морето си брои стотинките –
белите си мидени стотинки.
Пее и допява си осминките,
и последните шестнайсетинки.

Тъжно и опразнило джобовете,
и настинало, и леко бледно,
нежното море, за път готово,
се вълнува като за последно.

Едно врабче притихва
до златния му глезен,
и юли се усмихва,
чаровен и разглезен.

Щастливо се съблича
и тялото му свети,
когато се затичва
да скочи във морето.

Лятото на тежки капки
зрее в твърдите смокини.
Слънцето е златна шапка
на жена с къдрици сини.

Мърка въздухът безшумно
над трептящата й пазва.
Вятърът е нежна дума,
но не зная кой я казва.

Вчера беше топло като пролет. Всички бяха изнесли навън кафезите с канарчета. Слънцето пече, канарчетата пеят, та се унисат.
Аз пък си прерових старите папки със снимките от престоя ми тук през лятото и подбрах няколко.
Не съм мрачна, но в ума ми се върти едно изречение: Няма нищо в човека, няма нищо в човека. Звучи като начало на стихотворение, в което се говори за това, как трайните неща са нетрайни и на нищо не можем да се уповаваме… а после с лек финт се стига до това как ни остава да се уповаваме на нетрайното, и разбира се, за финал – всичко има в човека. Но е толкова предвидимо, че се чувствам уморена, като си го мисля. И пак го мисля.
Заради глупавата кашлица ми пропадна алкохолният туризъм, който си бях планирала… Първо ми беше лошолошо, а сега докторът ми изписа антибиотик. Тука здравната система е толкова омотана, че не  е за разправяне. Най-дребен пример: за да си запазиш час за лекар, се обаждаш на един телефон и ти дават час примерно за след месец. Този телефон е общонационален и обаждането струва 1 евро. Ако искаш да вземеш час за себе си и за още някой друг, трябва да направиш две обаждания и да се надяваш, че ще ви дадат часовете в един и същ ден. Има пет частни фирми, които държат тези телефони, и те взимат от твоите парички всеки път, когато ти трябва преглед или рецепта. Нещо като банката, която взима за себе си пари от всяка такса или глоба, която плащаш в съда – което няма нищо общо с правосъдието, камо ли със справедливостта.
Ох, не мога да държа в ума си такива работи…
Най-добре е да си здрав. Освен ако си пенсионер и се чувстваш толкова ненужен, че само болестите ти придават някаква значимост в собствените ти очи.
Да. Млъквам. Снимки от красивото лято:

Я, станала съм първа.
Правя си последно кафе за годината. На чашата ми пише нещо такова: Име АРИАНОС ке ста гипета Теос, ще рече – аз съм от Арис и на стадиона на Господ :)))
Като се събуди и кака, ще направим един бърз набег до магазина, после тя ще се заеме с алхимия – ще превръща месото, зеленчуците, тестото, орехите, захарта и всичко, до което се докосне, в чисто злато, което се топи в устата и те пренася в хранително-вкусовия рай. Аз ще помагам 🙂
Мноого е тихо. Дали да не си легна пак?
Вчера през целия ден бяхме в Солун. Добавям снимки на децата, и едно портокалово дръвче за Мила.

Послепис специално за календара: То било понеделник. И? :)))
Мирише на неделя.
:))))