През август слънцето намира
заспалите лица по плажа,
опитва се да ги кремира,
а те напразно с крем се мажат,
аламинут порозовяват,
загарят, след това прегарят,
на пясъка се разтопяват,
цвърчат, запържват се и парят,
във собствен сос, и във водата
опитват се да се спасят,
топят се като в марината,
на закачалки нощем спят,
преяждат с миризлива цаца,
обливат се в парфюм и пот,
мухите с апетит ги кацат,
докато падат на белот,
накрая мидички си взимат
и се прибират след което,
и после цяла дълга зима
мечтаят само за морето.
Морето… ех, морето…
Много ми хареса! Сякаш съм там,на плажа при морето! Поздрави!