Цяла зима писах български думички за велики джаз-стандарти, и през пролетта имаше концерт, на който Марина Господинова изпя девет от тях.
Имаше и други, които още не съм чувала, освен когато си ги тананикам сама. Дали някога ще имат и друг живот?
Това е една приказно хубава песен, която в моя ум се превърна в приспивна песничка на български. Моля, опитай и ще видиш колко е хубаво човек да си я пее заедно с Чет Бейкъррррр!
Време е за сън. Свела е луната
миглите си и мълчи.
Под прозореца полека
шумолят и се галят листа,
и небето свети меко,
и звездите сънливо блестят.
Време е да спим. Диша тишината
и усмихва се насън.
Тук ела, да те усетя, твоя нежен познат аромат.
Хайде, всички вече спят.
Мария Донева 