Книжките са четен вестник,
новините им са стари.
Днес не ми е интересно
приказки да преговарям.
Някаква сънлива котка
локва дъжд побутва с лапа.
И на мене ми е кротко,
и не искам да се цапам.
И каквото е сънливо,
както капки тропат глухо,
аз със книжката заспивам –
котка, сгушена на сухо.
Всеки ден прикотквам смисъла,
мамя го да приближи.
И каквото съм написала,
на храната се дължи.
Давам му водичка, галя го.
А когато заръмжи –
значи съм заобикаляла
и съм писала лъжи.
Костенурково-зелени
са дърветата одрямани.
По стъблата им, по мене,
по изстиналите камъни
слънцето подхвърля блясъци
като хладна лимонада.
В кафенетата по масите
никой днес не ще да сяда.
Вече е студено. Клоните
са увиснали от влага.
Тук-таме листа се ронят.
Котка неохотно ляга
на земята, после става,
после хуква възмутено.
После слънцето престава.
После – всичкото зелено.
Мек като опашката на коте,
сивият следобед спеше тихо.
Падаха листата от дървото,
но преди това се извиниха.
През мъглата дъжд полека мина.
Локвите потрепнаха насън.
И пейзажът кихна и настина,
а ще бъде цяла нощ навън.
Този град
изведнъж се препълни със котки
Автентични и други.
Независими и безотговорни.
Сигурно е поличба.
Сигурно означава,
че абсолютното количество на ласките
занапред ще се разпределя
между мене и още много
бездомни,
електрически,
нестабилни психически,
нескромни, разгонени,
неуспешно прогонени,
мъркащи,
хапещи,
дремещи, зяпащи…
Само че,
за сведение
на цялото котешко население,
ти си обичаш само мене.
Мария
Я го гледай как мяука
и си търси правата,
жива топчица малка
със уши над тревата.
Цяло пух и тревога,
като сиво глухарче.
Да те взема не мога,
мило малко другарче.
Дребен кресльо със лапи,
разпищян възмутено
и готов да ухапе.
Няма място при мене.
Аз съм толкова важна.
Аз по цял ден работя.
Тъй че ще ти откажа,
смешно пухкаво коте.
Храбро сбръчило чело,
някак си ще изтикаш.
Порасни. Бъди смело!
И не спирай да викаш!
ТТ
Котараче пършиво
със невчесани лапки,
в цвят опушено сиво
и на белички капки.
Изтъкан от достойнство,
същи мъничък тигър,
уж е сам, а е войнство
и ядосано мига.
И с опашката нервно,
отривисто потрепва.
Само нещо да мерне
и във скок се отлепва.
И минава край мене
с бавна, горда походка.
Славно котешко време
на храна и разходка!
Уж не търси милувки,
уж не чака на грижи,
а приема целувки
и блажено примижва.
Топло мърка, не бяга
щом до него си ти,
и на лапките ляга,
и започва да спи.
Я го гледай как мяука
и си търси правата,
жива топчица малка
със уши над тревата.
Малка къщичка. На терасата и по всички первази – саксии с червено мушкато. Белите стени са грапави и свежи. Рамките на прозорците и вратата са боядисани в ярко синьо. Пердетата са като направени от захар. Пред къщата има двор с каменни плочи и лозница. Под лозницата – маса с два стола. Под масата – котка.
Къщичката е потопена във вода и е затворена в стъклена топка. Когато някой я разтърси, политат блещукащи снежинки и бавно се слягат върху покрива, цветята, масата и плочите.
Мария Донева 