Мек като опашката на коте

Мек като опашката на коте,
сивият следобед спеше тихо.
Падаха листата от дървото,
но преди това се извиниха.

През мъглата дъжд полека мина.
Локвите потрепнаха насън.
И пейзажът кихна и настина,
а ще бъде цяла нощ навън.

12 thoughts on “Мек като опашката на коте

  1. Мекотата е възпявана от изтока.
    Мекото винаги попива твърдото…

  2. И при мене капна едра капка,
    но не забелязах от къде –
    някакъв случаен мъж със шапка
    мисълта ми есенна краде.. :))

    Марийче!!!
    Обожавам стиховете ти!!!!!
    Възвираш ме, та импулсивно кипвам… :))

    • Този мъж не е случаен!
      Нито шапката му. Там
      мисъл някаква витае –
      той си я разхожда сам,

      води я във зоопарка,
      смешни песнички й пее,
      храни я със гледки ярки,
      като ходи, я люлее…

      Тази мисъл е неясна,
      вечно се върти и шава –
      в шапката му й е тясно.
      Кой ще я търпи такава?

      Ала той си я отглежда.
      Свикнал е да си я има.
      Няма никакви надежди –
      просто тя му е любима,

      и така си я повтаря
      от неделя до неделя.
      В шапката си я затваря,
      с никого не я споделя.

      Този мъж така си ходи
      под дървета и капчуци,
      мълчалив и старомоден,
      потопен във свои звуци.

  3. Pingback: Диво коте « Мария Донева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s