Маме? Знаеш ли какво?

Изображение

 

Докато бързах за първата среща днес, Иво ми звънна:
– Какво правиш, мой?
– Отивам да пия кафенце и после може да отида на кино. Ти?
– Отивам да обядвам и после пак на работа.
– Маме? Знаеш ли какво? Днес ти си възрастният, а аз съм дете, и то във ваканция!
– Еми кой както си го нареди, мой. Браво на тебе.

 

Бях в София

Изображение

 

Имах премиера в София. Иво и Поли ме заведоха на концерт.
Видях приятели, на спокойствие и без да бързам, както си мечтаех от месеци.
Разхождах се. Прегръщах се.
Подписвах книги и рисувах зайци. Приспивах детенце. 
Купих си пуловер с лос и пръстен с розов камък.
Гостувах на Кармен Манукян. Имам само пет снимки от самата премиера (взех ги от фейсбук), но пък си напълних фотоапарата с мигове. И още, ето – запис от предаването на Кармен.

София ми топли гърба и ми лежи на сърцето.

Тържествени думи за книжката, която дойде.

Ето, вече я държа в ръка.
Оставих я на коленете си, за да напиша няколко думи.
Много ми е радостно и благодарно. В следната хронология:
На добрите приятели, които ме окуражиха да си събера книжка с разкази, за всички похвали и оплаквания – взети са под внимание и са отразени.
На Иво, че ми направи корица и съдържателен разделител, с цялото съдържание, изписано върху него. 
На Марин Бодаков, че прочете разказите внимателно и грижовно, вслуша се в тях и ги чу. И че току що ми писа: „Нашето гардже е най-хубавото.“ 
На госпожа Божана Апостолова, защото не се замисли, преди да каже „Да“.
На Станислава Станоева, че ми коригира грешките и ми нанесе и най-закъснелите поправки.
На Елка Стоянова, която остави настрана властването над Вселената, за да напише най-топлите и щедри думи за тая книжка, и с късмет да тръгне тя по пътя си.
На Гери, Яна и Зоре, че посрещат книгата и ще я подават със собствените си ръце в ръцете на читателя.
Вие сте много, много важни хора.

Щастливи дни с децата

 

Иво нали си е тук, а тези дни на гости ни дойде Нико, едното ми племенниче – представете си колко съм щастлива. Имах пътувания и в това до Варна Иво и Нико дойдоха с мен.
Море, слънце, бира, риба и премиера на „Тримата мускетари“. Момчетата ми подариха рози. Запознах се с приятелка, с която не се бяхме виждали. Чух си песните и спектакълът надмина всичките ми очаквания, а като гледах, че на децата ми им харесва, едва не полетях в небето от радост като онези крила в Шкорпиловци.
Човек трябва да има наистина голямо сърце, за да побере всички радости, с които животът е изобилен.