Тази любов
е прекалено голяма.
Тя узря,
промени се
и стана горчива.
Изтича й срокът,
а ти
си още в началото.
Тази любов е прекалено голяма
за сам човек.

Молба с по-силен пламък от молитва:
да зная, че към мене той изпитва

такава съща нетърпима нужда.
Че аз не съм му странна, нито чужда.

Да е със мен и всичко да ни стига.
Да бъдем два съседни реда в книга.

Да бъдем близки. И да е наблизо.
Да виждам как, когато вкъщи влиза,

светът омеква, кротко се променя.
Да знам, че той обича точно мене.

Но аз дори не знам кого ли моля…
защото то не става с труд и воля,

нито с молба, дори да е голяма.
А просто – е. Или съвсем го няма.

Тя е малко момиче
на шейсет и отгоре.
Тя избягва да тича.
Тя е вкъщи затворена,

а я будят мечтите,
все така неулегнали.
Тя изглежда сърдита,
със клепачи натегнали,

но зад строгите клепки
и в сърцето й кротко
има порив и трепкане,
има гръбче на котка,

има смях и вълнение,
и ръка за погалване,
уморено търпение
и искра за запалване.

И добре, че е баба
и децата посреща,
че алиби й трябва
да политне към нещо,

нещо светло и звънко
тя да си пожелае,
и да хукне навънка,
за да си поиграе…

Утре! 🙂

Понеже няма да пътувам и ще си спя вкъщи, ми се струва толкова леко и лесно!
Ще се радвам да се видим там!

🙂

И какво стана сега?
Преди исках, ако не живея в Стара Загора, да отида в Русе или в Бургас, хайде, може и в Ямбол.
Сега искам и в Сливен!
Как може да е толкова хубав този град?
Сигурно защото бях там за по-малко от денонощие… Не знам.
Знам със сигурност, че не ми се искаше да си тръгвам.
От сърце благодаря на Христо Батинков, който направи това възможно, като ме покани, и беше толкова грижовен домакин.
И не е вярно, че нямам познати в Сливен. Дойде Ани и ми донесе медец, а аз дори бях забравила, че тя живее там (според мен тя живее в детството). Видях на живо Веселина Седларска, това е един от най-умните хора, които знам, тя пише толкова проницателно и вълнуващо. Там беше също и Калин Петров, с когото си пишем. И поетът Деньо Денев.
Не, няма смисъл да се опитвам да изреждам, а и не мога да спомена всички, а съм толкова развълнувана и трогната от присъствието им.
Такава хубава вечер.
Блазе му на „Перцето“, с такива мили посрещачи.
Добавям една снимка, която ми изпрати Валерия.

Да, щях да забравя да кажа. Клубът на културните дейци в Сливен е много хубаво място. Това е една голяма възрожденска къща, част от цял комплекс (който не можах да разгледам, защото валеше проливно и беше тъмно). Това е от онези чисти и просторни къщи с дървени мебели и дърворезби, в които някак и въздухът е чист и лек, а аз не бях там туристка, а Участвах, Правех нещо… за което съм безкрайно благодарна.
Много ви благодаря. Много искам да ви видя отново.