По-неуловим от мисъл,
ангелът наминал снощи.
Върху въздуха написал:
„Стой тук. Рано ти е още.“

От леглото ми откраднал
две безсъния, за спомен.
И едно перце му паднало.
И един копнеж огромен

във съня ми се заселил,
за да знам какво сънувам.
Той допълнил: „Я по-смело!
Явно е, че съществувам!”

И излязъл през стъклото,
гладко, без да се пореже.
Стъпвал над снега, защото
знаел, че снегът е нежен.

И защото ще го чакам,
и във знак, че ме наглежда,
той разопаковал в мрака
няколко звезди надежда.

Това ми е подарък!

Нямате си представа, след много дълъг ден, като получиш хубава изненада, как ти светва пред очите, все едно е сутрин и се събуждаш като нов.

Старите линкове, публикувани тук-там, пак са си валидни, но препращат към новия адрес.

И хем всичко си е, както си беше, хем адресът ми е кратък и лично мой, хем ми е подарък, хем… абе всичко!

Гледайте само, хубост:  mdoneva.com

Благодаря, Ан!

Благодаря, Йовко!

Страхотна изненада! Сега пък се смутих, затова само да кажа пак благодаря, и стига толкоз. Хайде, хаирлия да е! :))

(съвсем тихичко ураа 🙂 )

Белолици ученици
ръсят простотии.
Над шофьора клати цици
снимка с фолк-фурия.

Бабка лекичко придържа
своя син освинен.
Той, пиян, света попържа.
Тя въздиша: сине…

Циганчета сополиви –
весели врабчета,
със родители крадливи
по селата шетат.

Аромати – като в кръчма.
Врява безполезна.
Аз се свивам и се мъча
някак да изчезна.

Трябва да има красиви, успокояващи, истински неща, в които да се вкопчим, когато реката от помия нахлуе в дома ни и заплашва да ни отнесе. Ето моите, моите, моите, събрани панически, моите, моите.

Трийсет и девета пролет
скоро ще посрещам.
Ще ми се да я помоля
да не е гореща.
Да не е студена също.
Да не е проливна.
Да се прибере във къщи
кротко и приспивно.
Да е мека. Да е трайна.
Бавна и красива.
И да продължи безкрайно,
без да си отива.

Хайде някой да ме вземе
и да ме поглези!
Час поне безгрижно време.
Просто да излезем.

Въздух, сняг, небе и вятър.
Да ми върже шала.
Да походим по земята.
Ябълка узряла

да ми купи. Да я лъсне
малко със ръкава.
Тя ще бъде много вкусна.
Като мен такава.

Весела. Доволна. Сладка.
Цяла зачервена.
Глезене! Поне за кратко!
Хубаво студено.

Хубав януари. Леден.
Поносима зима.
Да се смеем. Да се гледаме.
Да сме си любими.

Да знаете какво хубаво куклено театърче гледах в неделя!
„Пепеляшка“! По Шарл Перо, драматизация и режисура: Елза Лалева
Сценография: Свила Величкова
Музика: Константин Цеков
Участват: Ваня Камянска, Гергана Василева, Биляна Райновска, Елица Стоянова, Делян Кьосев, Калоян Георгиев, Янчо Иванов.

Това е един от онези приказни спектакли, които са толкова свежи, леки и красиви, че децата и родителите им ги гледат с еднакво удоволствие.
Аз отидох да гледам „Пепеляшка“, защото съм фен на старозагорския куклен театър и на неговите актьори, а също и защото бях виждала снимки от спектакъла – сини и оранжеви, чудесни.
Сценографията и костюмите са толкова стилни и забавни, че си мечтая да си имам шапка като на дървото, и разбира се, целия костюм на Феята.
Слушайте, толкова сладко е направено, че за пръв път ми се случва да гледам „Пепеляшка“ и да си помечтая не да съм Пепеляшка, а Феята.
Очарователно. Сладко. Хубаво.
Куклите са чудни! Добрите – красиви, лошите – грозни. Принцът  ми се видя малко бледичък. Накрая, за поклона, когато артистите излязоха, аз се зазяпах към кулисите, честно, очаквах, че куклите ще дотичат също да се поклонят.
Свила Величкова има номинация за Икар за Индивидуално постижение в кукленото изкуство за този спектакъл и за сценографията на „Любовта към трите портокала” по Карло Гоци, Куклен театър – Сливен (иххх, как ми се догледаха тези портокалииииии!)

Не ми стана ясно какво се случи с обувките на Принца. Феята му взе двете обувки, даде едната на Пепеляшка, тя я скри в някаква пепел… и какво стана с тях накрая? Това ми създаде една лека тревожност, все пак искам да знам.
Когато пиесата свърши, се почувствах, все едно съм се събудила от хубав сън.
И после цял ден ми беше усмихнато и светличко.
И ми се правеше мишка, като тази оранжевата. И котки.
Това е една вдъхновяваща „Пепеляшка“.
Вземете да я гледате!
🙂

Снимките са от сайта на театъра и са направени от Рад Димитров.

Тогава тя попитала:
– Хладни ходилца, какво лошо направихте, че той ни изостави?
– Не знаем – отговорили ходилата й. – Той беше добър с нас и ни даваше да се допираме в бедрото му, докато чете книга, за да се топлим.
– Тогава защо не идва вече, щом е толкова добър?
– Не знаем – отговорили ходилата й. – Ние се затопляхме и започвахме да трепкаме, да се подпъхваме под крака му, да го заобикаляме, да го гъделичкаме, да го побутваме, да надничаме в книгата му, и накрая той захвърляше книгата и идваше да ни целува,  всичко ставаше смях и допир и хубава топлина.
– Тогава защо вече не се смее, защо не ви гледа, защо не ви обича?
– Не знаем – отговорили ходилата й. – Ти си казала нещо погрешно. Ти си развалила всичко. Ти си го прогонила. Ние сме само две хладни, мълчаливи ходила, и вече не си прави труда да ни лакираш ноктите, защото няма смисъл.

Снощи беше много мило и уютно в библиотеката. Добре, че отидох.
Гледам как е отразено събитието в „Янтра днес“. Всичко е взето от нета, журналистката е добавила от себе си само една дума. Обичаната.
Обичаната поетеса е щастлива, засмяна от обица до обица, благодари от сърце и много иска пак да отиде във Велико Търново!!!
Eто и няколко гледчици от там.

🙂

Очевидно е, но нека все пак декларирам публично и в писмен вид:

Не мога да дам смислен отговор на въпроса за развитието на ядрената енергетика, защото не съм компетентна в областите атомна физика, енергетика, икономика и политика.

Съща тъй кристално ясно е, че държавата грозно ми се подиграва, като ми предлага  да отговоря на въпрос за неща, от които не разбирам, и ме принуждава да платя няколко милиона за това.

Все едно да проснат някой човечец на операционната маса, да го отворят и после да организират референдум какво да му се реже и как да бъде зашит. Нищо добро не би го очаквало.

Ако някой държи на мнението ми, то е такова: вместо да си играем на референдум без смисъл, тези пари да отидат за отопление, храна, лекарства, книжки и играчки в домовете за деца без родители. Милиони левове са, ще се усетят. Превърнете тези левове в супа и бонбони за децата.

Аз ще си купя един шоколад, за да си полекувам с него крайно лошото настроение. Горчив.

Ще си платя и референдума. Макар че няма да го ползвам.