Новата ми книга е толкова нова, че е на минус няколко дни 🙂
Първо ще се появи в София, на Панаира на книгата в НДК, на щанд № 326.
Който я види, да ми разкаже, моля.
Аз сигурно ще си я гушна няколко дни по-късно.

Премиерата на „Шепа лъскави череши“
в София
ще бъде на 12 декември от 19 часа
в + това (ул. Марин Дринов 30)

Имам желание да говоря тихо, да говоря за сериозни и важни неща.
Имам желание да ви видя отблизо.
Сто на сто ще има също смях и гушкане и тананикане и тропот.

Мисля, че в +това ще е  хубаво. Преди няколко дни там беше премиерата на „Улица „Щастие“ на Оля Стоянова, ще ми бъде приятно и аз да празнувам на същото място.
С вас.

Моля, заповядайте!

🙂

Понякога семейството е бреме –
например щом най-трудната задача
е да намериш подходящо време
на воля насаме да си поплачеш.

Към три часа, в среднощна тъмна доба.
Светът замлъква, плътен и спокоен.
В леглото ми е тихо като в гроба
и цялата тъга е само моя.

През стаи три в четвърта татко хърка.
Детенцето ми спи, добре завито.
Да видим: днес какво отново сбърках.
И както във леглото си съм скрита,

очи затварям и отново виждам
лица, които лъжат и се мръщят.
Тревогите зарадвани прииждат
и във ума ми са си като вкъщи.

А после като дребни таралежи
тревогите се кротват уморени.
Дъхът на тишината става нежен
и става топло и уютно в мене.

*

Някъде далече,
в топличката стая,
мъничко човече
кротко си играе.

Гръбче. Перушина.
Меко и сънливо.
Някой тихо мина.
Някой го завива.

Подът леко пука.
Някой дрехи глади.
Кой е буден тука,
а не се обади?

Звуците се ронят
някъде далече…
Зимен сън следобед.
Топличко човече.

Щом трябва да е зима –
да идва и да свършва.
Тя светлината взима
и клоните окършва.

Снегът натрупва бавно.
И стяга. И сивее.
И рязко става явно,
че сам не се живее.

Пресрещат ме оранжево и жълто –
листата, разгорени като свещи.
Днес погледът ми цветовете гълта.
Днес нямам със кого да имам среща.

Сега усещам как се утаяват
тъгите ми по дадено и взето.
Днес имам да мълча. Да охладнявам
в хармония с ноември и с небето.

*

И така, трепетно и официално, мога да ви покажа как ще изглежда новата книга.
Редактор на книгата е София Несторова, а издателството – ИК „Жанет 45“.

Художник на корицата е Иво Рафаилов.

Благодаря от сърце!

През пробойните на паметта
се изсипват спомени и думи.
Нежните и влюбени лета.
Есените пламенни и шумни.

Зими, близки хора, дъждове,
стихове, които друг е писал…
Уморени чужди умове
сграбчват и разграбват твоя смисъл.

Паметта си търси господар,
прави си скривалища нетрайни.
Явно, че си станал груб и стар,
младостта ти щом е вече тайна.

Щом не знаеш, както бе преди,
простия състав на лекотата.
Натежава в твоите гърди
скръб по естеството на нещата.

И се чувстваш тъжен и чудат,
а светът се зъби, зъл и скучен.
Има мир, любов и благодат.
Но на други хора ще се случат.