Някъде далече,
в топличката стая,
мъничко човече
кротко си играе.
Гръбче. Перушина.
Меко и сънливо.
Някой тихо мина.
Някой го завива.
Подът леко пука.
Някой дрехи глади.
Кой е буден тука,
а не се обади?
Звуците се ронят
някъде далече…
Зимен сън следобед.
Топличко човече.
Мария Донева 
ама ти си достигнала съвършената простота!!!
мислиш ли 🙂
Прекрасно е!
много хубави мигове са тези
Прав е Г-н Недялко – на него може да му се вярва.