Точени кори първо избери.
Пробвай най-напред със един пакет.
Щедро масълце – отпусни сърце,
и канела за разкош в коледната нощ.
Празник е, празник е, точно затова
трябва да си хапваме домашна баклава.
Трябва да си смел! Не, не си дебел.
Забрави това – в кръглата тава
захар килограм се разтапя там,
и канела за разкош в коледната нощ.
Иначе празник ли би било това
ако не преядем с домашна баклава!
*
(орехите са между редовете)
Всичко започна невинно, с един помпон за бъдещата ми шапка.
И продължава до сега.
Приличат на хризантемите на татко, оставих ги леко рошави, за да подчертая приликата.
Направих ги по онзи начин, с изрязаните кръгчета като парченца ананас (ако някой не знае начина, да пита и ще му покажа).
Мисля да ги използвам за коледна украса, като опаковам подаръците… и ще видим как още.
*
Прозорците угасват
в нощта един след друг.
Луната е прекрасна.
Гальовен нежен звук
се носи отдалеко
през рехавия мрак,
над покривите меки,
загърнати със сняг.
Дърветата се вдигат
на пръсти като в танц.
Елените пристигат!
С рогца от леден гланц,
със топъл дъх, с муцунки
от гладко кадифе,
и със крачета тънки
от мляко и кафе.
Копитца заскрежени
потропват и звънтят.
Красивите елени
над сънения град
прелитат. И заглъхва
звънчето от кристал.
Дърветата въздъхват
със дъх прозрачно-бял.
*
Днес от 17 часа в РБ „Захарий Княжески“ е откриването на Коледната изложба на художници от психоболницата в Раднево.
И пак днес от 19 часа – „Коледни вълнения“ в Операта, голям и приказен балетен спектакъл на дечицата от школа „Па де Кре“. От този спектакъл е и това коледно стихче, за тях е писано.
Празници и чудеса!
********************************************
Вчера беше празникът на свети Сава (това друг свети Сава ли е, извън великолепната седморка?), затова майка не ми даваше да плета. Та по този повод, и като трябваше все нещо да се прави, ето ми картичките за тази Коледа. Нищо не блещука този път, няма звезди, пайети и брокат, сърчица редих 🙂
Мек като пръст над къртичина прясна,
залезът пламна и после угасна.
И светлината се слегна. Изтече.
Търсиш ли нещо на пътя, човече?
Имаш ли къща? Дали се прибираш?
Или не знаеш къде се намираш?
Там, на града във сърцето безлюдно,
крачи самичко човечето будно.
И зад ребрата му нещо трепери –
пърха надежда с крила пъстропери.
Мрака разгръща. Звездичките щраква.
Имаш си къща и тя те очаква.
Имаш си печка, завивка и книга.
Малко човече, какво не ти стига?
Нещо, което душата ти гони
и под дъга от преплетени клони
кара те до преумора да крачиш,
нещо да имаш, да мислиш, да значиш,
да си задаваш безкрайни въпроси,
да се зазяпваш в мечти русокоси,
и да не спиш. Да се чудиш за всичко.
Малко човече, само и добричко,
твоята радост почти е готова!
Тя те очаква, измита и нова,
тя като тебе почти не е спала,
поуморена, но чиста и цяла.
Търси те. Чака. От нерви трепери.
Малко човече, дано те намери.
Мисли за теб, от надежда сияе.
Малко човече, дано те познае…
Понякога човек е на ръба на отчаянието. Надниква през този ръб. Прекрачва през него. И нищо не става.
Пак прекрачва – пак нищо.
Няма полет. Няма разбиване. Няма бум-тряс-чик-чирик!
Едно голямо нищо, едно лигаво и тъпо чувство, толкова апатично, че те мързи да се разочароваш.
От друга страна, то е направо смешно.
А пък щом е смешно, значи ще се оправиш, човеко.
This gallery contains 3 photos.
Зайчето с ухо посочи
към елхичките заспали.
После кихна и подскочи.
С лапичка снега погали.
А елхичките трептяха,
бели като балерини.
И снежинките блестяха,
розови и светлосини.
Беше нощ, а светлината
се разливаше над всичко.
Под лъчите на луната
зайчето не бе самичко.
То въздъхна, само с шепот,
никого да не събуди.
Звездна красота, и трепет,
и очакване за чудо.
*
На 8 декември от 19 часа на сцената на Държавна опера – Стара Загора – голям и красив празничен балетен спектакъл с безброй мънички балеринки!
Не е добър за раждане
такъв един сезон.
Настръхналите граждани,
с усмивки от лимон.
Сезон за оцеляване,
замръкнал насред път.
И във легла оправени –
деца, които спят.
Врабци, които хълцат.
Съсирена вода,
на ситен сняг накълцана,
и пепел по леда.
Дърветата разголени.
Пейзажът настървен.
Декември чака Коледа
от първия си ден.
Отвън коледна, отвътре – тя си знае.
За мен е голяма радост да ви покажа корицата, която Иво Рафаилов направи за новата ми книга.
Чисти стихотворения.
Ще я видим на Панаира на книгата, а първото й представяне ще бъде в Стара Загора.
🙂
В Бургас.
Ще се отвърне въздухът.
Ще гледа на другаде, към други стаи,
към друго време, от което
остана малко топлина.
Ще се отвърне и ще вдъхна
от мекотата му бездънна.
И може да разгърна книга,
а тя да ме загърне в думи.
В саксиите ще се изнежват
растенията безгръбначни.
Не знам какво, но ще очаквам.
И нищо няма да се случи.
.
Каква е дрипава смокинята, каква е кльощава наесен.
Между листата й прозират настръхналите й ръце.
Тя цялата е твърда, тънка.
Безсмислено е да прикрива безсилието си с украса и просто чака да опадат листата й непозлатени, недоизпрани и корави.
И недозрели плодове болезнено се зеленеят.
Това изглежда неприлично, но не по пролетния начин, от който всичко се усмихва, въздъхва и поруменява.
Неподсладена издръжливост и жилава и горда старост.
Ако ще трябва да зимувам живота си, то нека бъде – ако не може като славей – то нека е като смокиня.
.
Джазът пее на български в Бургас в събота, 22 ноември, от 20,30 часа в 8 mama’s [ейт мамас] на улица „Булаир“ 35.
Ето какво са написали организаторите по този повод:
Един от най-красивите проекти в последните години – „JAP / ДжаП.Бг“ ще направи своята бургаска премиера на 22 ноември в „8 mama’s“. Специално написаните текстове на известни песни от джазовата, бразилската и европейската класика ще бъдат изпълнени от великолепната Марина Господинова – вокал, ненадминатия Антони Дончев – пиано, неуморния Венцислав Благоев – тромпет, а шоуто ще се води от самата авторка – очарователната Мария Донева.
https://www.facebook.com/groups/318368831534421/
Вход -15 лв.
Ето какво казвам аз:
Песни! Танци! Веселие! Фаталност!
И ще видя моретоооо!!!!
Мария Донева 