За отчаянието

 

Понякога човек е на ръба на отчаянието. Надниква през този ръб. Прекрачва през него. И нищо не става.
Пак прекрачва – пак нищо.
Няма полет. Няма разбиване. Няма бум-тряс-чик-чирик!
Едно голямо нищо, едно лигаво и тъпо чувство, толкова апатично, че те мързи да се разочароваш.
От друга страна, то е направо смешно.
А пък щом е смешно, значи ще се оправиш, човеко.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s