Милата ми мъничка родина
гледа как децата ѝ се карат.
И не си говорят със години.
Тръгват и сърцата си затварят.
Наблюдава свитите им вежди.
Слуша някой как насън шепти.
Милостиво старците наглежда.
Бавно и старателно цъфти,
не престава да расте, да ражда,
да подава жито, хляб и вино.
Да живее, без да се обажда,
мълчаливо, моята родина.
Как така да нямам майка?
Тя си има име.
Тя си имаше приятелки
и цветя любими,
чувство за достойнство, навици –
някой път досадни,
тя по принцип не допускаше
да останем гладни,
тя подбираше по цвят
щипки за прането, и
стара снимчица на татко
спеше в портмонето й.
Тя е толкова конкретна,
толкова реална,
че усещам във дланта си
порив да я гална,
и лицето й ми свети,
скрито под клепача,
майка става вир-вода
всеки път, щом плача,
тя със всеки ден ми става
по-необходима.
Друго може и да нямам,
майка имам.
Днес всичко е различно. Къщата
съвсем не се усеща същата.
Различни миризми и вкусове.
Последните вторични трусове
затихват. Уж сме оцелели,
но външно и привидно цели.
Година мина, почна втора.
Когато срещам нови хора,
улавям се, че се старая
да съм добра, защото зная,
че вече майка ми я няма,
че който не познава мама,
ще си представя тя каква е
по мен, като ме опознае.
Най-после с времето разбрах,
по нас ще съдят и за тях.
А после, след не много време,
по моето дете – за мене.
Да превеждаш детска литература
С участието на преводачите Мария Донева и Александър Маринов
Mодератор: Пирина Воденичарова
➠ 26 април, 18 часа в Къща за литература и превод
Даваме начало на събитийния календар на Къща за литература и превод за тази година с разговора по повод Световния ден на книгата и авторското право – Да превеждаш детска литература.
Заедно с преводачите Мария Донева и Александър Маринов ще говорим за фактологичната и логична точност при преводите на детска литература, до колко е допустима намеса в текста, как се превежда в рима. Разговорa ще модерира създателката на „Нито ден без книжки“ Пирина Воденичарова.
Отлагам, има време!
Сега не ми се страда.
Връстниците ми знаят,
че аз съм още млада.
Да, те са ми свидетели,
че още съм наивна
и капчица внимание
ми стига, за да живна.
Че аз съм даже малка,
едно фъстъче сладко,
и вчера се излюпих –
ако попиташ татко.
Пък имало промени…
Е, нека, за добро е.
Това, което имам,
е съвършено мое.
Синът ми ме съветва
и често ме поправя.
Каквото искам помня,
каквото мога правя.
И хич не ми се страда,
че наближавал краят.
Нали съм още млада –
връстниците ми знаят.
На 17 от 17,30 ще имаме среща в библиотеката;
а на 18 от 10.30 ч. и 13.30 ч. ще имаме две срещи, с деца.
Всичко това – във фоайето на втория етаж.
Още от сега се радвам!
Премиерата ще бъде на 16 април от 18 часа във фоайето на Операта, на втория етаж.
Красимир Лозанов ще дойде да сподели важни и проницателни мисли. И ще празнуваме и ще имаме час-два подранило лято.
Моля, заповядайте!
Станаха 14 години, откакто започнах да пиша тук разни неща. През това време епохата на блоговете поотмина, социалните мрежи ги изядоха, но аз все още съм тук.
През последната година много неща се случиха и много неща се промениха за мен и в мен. То си личи по блога. Пиша по-малко, а част от написаното се отнася за конкретни хора и изобщо не стига до тук. Преводите също най-напред трябва да бъдат публикувани в книга и чак след това може нещичко да споделя. Спрях да шия играчки, така че шарените снимки на мишоци и мушмороци също изчезнаха. Скоро не сме имали концерти с „Джазът пее на български“. Имаме куп концерти „В света на операта“, но за тях няма нужда да пиша покани – предназначени са за ученици и билетите сами се продават. Същото важи и за срещите с читатели – този месец от 20 срещи само за три ще споделя плакат и ще поканя публика – на 8 април в Самоков, на 16 в Стара Загора и на 17 в Шумен; другите са в градинки и училища.
И какво остана? Линкове към статиите в „Сега“ и към епизодите от подкаста. По някое стихотворение. По нещо за новите книги.
И пак, милото блогче си има верни приятели.
Още колко неща има да стават, и всичко да се променя.
Нямам търпение.
Ето една снимка от днес, от ДГ „Българче“. Няма да коментираме коса, хрема, температура и т.н.
Аз обичам надписа ПРИЯТЕЛ.
Мария Донева 