Професия – чудо.
Чертаеш си едни неща на компютъра, а после отиваш и виждаш, че са се превърнали в сграда. Сигурно е страхотно чувството, че имаш принос за такова нещо.
Иво до Диаманта.

Вярно, че напоследък не пиша тук. Аз и не говоря, с тази ангина, дето ми трови живота от известно време. Може пък да пропиша. Имам някои започнати неща.
В момента повече гледам, даже не е сигурно дали мисля. Каквото си искам, това гледам. Каквото си обичам.

През този ден се случиха толкова много ярки неща в бърза последователност, че впечатленията ми се надвикват. Така че снимките може да са размазани, но са точни – имам чувство, че не съм спирала да тичам, и през цялото време падах в прегръдките на хора, с които не ми се иска да се разделям.

Премиера на фестивал, подаръци, пътна полиция, цветя от деца, от възрастни и от самата природа, разноцветни ямболски рози и рисувани стихотворения, рожден ден и три изложби за един ден
А това ненаситно сърце не спира да вика – искам още.

Ваня и Ромен

Представяне на „Тая земя, оная земя“ в Стара Загора.

Лесно ще свикна.

В нашето читателско гнездо има мечки и риби; има деца и възрастни, има бяло вино, има бели врани и всякакви други странни птици, има джуджета и великани, има непознати и приятели, и непознати приятели, всичко има, и нас ни има.
И не само в Нощта на литературата.
❤

Лесно е.

Снимки на Рад Димитров.

Освен всичко друго, на 6 февруари видях няколко цъфнали бадема.
Какво да правя с мартеничките тази година?