Днес усетих, че ми се иска да направя нещо творческо, нещо смело, нещо, с което да надмина себе си и да смая света.
Пък ме болят очите напоследък, затова като станах и пихме кафе с майка, пак си легнах.
Поспах, събудих се, вслушах се в себе си – не, не ми е минало.
Главоболието как да е, за него има беналгин, но не ми беше минал и меракът за нещо изключително, нещо нечувано, нещо… Нещо!

И скочих в дълбокото.
Подредих четири шкафа и един рафт.
Шкафове с материали. Платове, изрезки, парцалчета, по-малки от пощенска марка.
Пуловери с един ръкав, другият превърнат в мече. Претендирам да съм собственичка на най-голямата купчина разноцветни единични чорапи (другарчетата им са се превърнали в човечета). Също така съм се запасила с поне 20 чифта бледорозови чорапи за глави на кукли, и съм ги скрила от себе си на различни места. Имам и десетина чифта ярко розови с цвят на възпаление, които мили продавачки са настояли да купя и аз не съм могла да им откажа, а не стават за кукленски личица (освен ако не искам куклите да изглеждат, все едно са заспали на припек, изгорели са от слънцето и освен това се задушават). Започнати и недовършени животни, неуспешни опити, проби и грешки.
Събрах в една торба десетки малки кълбенца изостанала прежда.
Има две планини разноцветна вълна. Едната планина ми е подарък от Йовка Христова, втората съм я купила с пари.
Каква лакомия е това, братя и сестри!
Събрала съм цяло чекмедже панделки. И две кутии копчета – една кутия скучни и една кутия весели. Поне три килограма стъклени мъниста. Казвам 3, защото ме е срам да кажа 5. Истината тежи, но ме е срам пред себе си да претегля точно колко.
Не се хваля, изповядвам грехове.

А сега – хваля се: изхвърлих четири чувала изрезки, парцалчета, стари тетрадки, хартии, списания, даже не искам да мисля какво още. Междувременно се развеселявах все повече и с всяко следващо нещо в чувала се чувствах все по-лека, мятах със замах, смях и квичене, и давай-давай-давай, сега е моментът!
Заделих стотина молива да ги подаря на едни съседски дечица. И пастелчета и тебеширчета и химикалчета, нека да си рисуват. Това беше добра идея. Събрах еднородните неща заедно. Изнамерих полезни изкопаеми, закопани лично от мен в незапомнени времена.

Все някъде пише, че това е добро за душата ми.
Чувствам се прекрасно, благодаря за вниманието.