Ето тук е песничката в изпълнение на Дийн Мартин. 

А това е вариант на български. Трябва да се види как думите се отронват от устните на Марина. А Венци тегли соло на зелена куха лейка. Да.

Запръжката със лук, настойчивият чук,
със който блъскат всеки следобяд:
да, твоите съседи –
най-гадните в целия град!

От рано сутринта пак скача на газта
на ладата съседът ти дебел.
И чалга цяла вечер,
до всеки проклет децибел!

Кавгите цяла нощ, псувните за разкош,
пършивия зъл помияр –
най-ужасните съседи
направо превръщат те в звяр!

Навярно е съдба, но ти си на ръба,
изнервен, съсипан, доста блед.
Не, недей ми се оплаква –
аз също си имам съсед!

🙂

Искам да съм в публиката и да глeдам как Марина пее ето тази песен.
Мелодията всички я знаем.
И думички:

О, тико тико тик,
о, тико тико так
за първи и последен път пътувам с влак!
О, тико тико тик,
о, тико тико так,
ей тази грешка няма да повторя пак!

Вървим със час назад,
кондукторът е млад,
облечен в синьо, и омачкан, и сърдит,
мирише ми на мъж.
Отвън пердаши дъжд,
така че влакът ще пристигне поизмит.

Във купетата безумно миризливи
тичат циганчета боси и кресливи,
Там бабичка с компрес
чете „Жената днес”,
а потен дядо ме разглежда с интерес.

Гълтам въздуха желиран във купето
и нямам сили да мечтая за морето.
Влача куче, седем куфара и сак.
Искам само да напусна този влак.

О, тико тико тик,
о, тико тико так
за първи и последен път пътувам с влак!
О, тико тико тик,
о, тико тико так,
ей тази грешка няма да повторя пак!

До мен плющят белот.
Буркани със компот
пренася мъничка студентка от дома.
Навън цветя цъфтят.
Краката ме болят.
Със кой акъл със влак съм тръгнала сама?!

Мазен чичко на диета лук със чесън
пита нещо, над главата ми надвесен,
Тук има ли клозет?
Назад или напред?
Къде съм пъхнала проклетия билет?

Май заспивам права. Във съня се мярка
услужлива и добра железничарка.
Гарата подминали сме преди час.
Тук завинаги ще си пътувам аз.

Не отивай там.
Други цветове има есента.
Някой друг, не аз, рано сутринта
ще те поведе в жълтите листа.
Други гласове чужди стихове
знам, ще ти шептят.
Не и моят глас, уморен и ням.
Не отивай там, не отивай там.
Не отивай там…

Нека е кошмар този остър миг,
хладното легло, болката без край.
Аз ти нося дар, хайде, остани,
ще ти дам живот, по-красив от май.
Тръгнеш ли сега, във едничък ден
цялата тъга ще попие в мен.
Не отивай там, не отивай там,
не отивай там…

Тук за теб тъжат тихите стени,
чашата с вода, слънчевият прах.
Сенките тежат, хайде, остани,
ако не за мен, то поне за тях.
Вече няма ден, вече няма сън,
само болен мрак, сива пустота.
Остани при мен, не отивай там,
не отивай там…

Ще те задържа в сянка от преди,
в снимка на дъга, в капка от парфюм.
Нощем ще лежа в твоите следи,
тих като шега, казана наум.
Тръгнеш ли от тук, ще изчезна цял
като малък звук от ресна на шал.
Не отивай там, не отивай там,
не отивай там…

Нека ни вали галещият дъжд,
хайде, остани, чудото задръж.
Нашата луна, нашите мечти,
мислите на глас – всичко ще ти дам.
Няма светлина щом си тръгнеш ти.
Нямам сили аз да остана сам.
Не отивай там, не отивай там,
не отивай там…

Преди известно време заснехме едно предаване с нашите песни с Марина, Антони Дончев и Венци Благоев. Самото предаване изглеждаше и звучеше… не така, както очаквах.
Но ето че някой добър човек е извадил едно хубаво парченце от него и в ютуб може да се види.

Desafinado 

Жулиета Ангелова е тапицирала концертното изпълнение на тази песен с красиви кадри от Стара Загора.

И ето – Антони Дончев, Венци Благоев и Марина Господинова, „Водите на март“ и моят хубав град, на португалски и български.

По-хубаво и от крем-карамел.

Може да се види тук.

Без звук, без глас
щом влезеш у вас
за миг, във покой,
светът става твой –

като капка вода,
като шал във студа
като час, като ден,
като остров зелен.

Два реда от стих
в тетрадка с поле,
тананикане тихо
и листо от лале.

Малко вятър от юг,
малко страх, малко смях,
пролетта идва тук
със единствен замах

и водите текат,
и светът се върти,
и владееш света
точно ти, точно ти…

Когато в зимен ден не спира да вали,
когато си смутен и всичко те боли,
настръхнал, без любов, далеч от радостта,
едва ли си готов да вярваш в пролетта.

Дърветата звънтят, кристални от леда.
Врабчетата мълчат, захвърлени в студа.
И ти като врабче си стягаш смелостта
да си припомниш, че я има пролетта.

Повярвай, тя върви от месеци насам.
Вратата отвори и няма да си сам.
През планини от сняг, и през блата от мрак,
ще дойде пролет пак. Когато си готов,
ще има пролет и любов.

✿

Като рекли всички – JAP, та  JAP.
Аз тоя JAP не съм го чувал!
Ето един запис от концерта през март в Стара Загора.
Магьосническият глас на Марина Господинова,
Венци Благоев – тромпет,
Антони Дончев – пиано.

„Aguas De Marco”

Рудолф бе елен чудесен,
само че със нос червен.
И животът му нелесен
влачеше се ден след ден

Другите елени бяха
заядливи, даже зли,
и от него те страняха
във еленските игри.

Но в една мъглива вечер
Дядо Коледа дойде,
спря при него и му рече:
„Рудолф, ти летиш добре.

Хайде поведи шейната!
Аз ще следвам твоя нос.”
Бързо подреди нещата
този старец белокос.

Рудолф освети в червено
пътя в Коледната нощ.
После другите елени
спряха да му викат лош.

Rudolph the Red-Nosed Reindeer

santa claus is coming to town

Сняг красив от сутринта вали.
Бляскат тънки ледени игли.
И градът е синкав, тих като картинка.
Вече се познава – Коледата наближава.

Ден от захар – вкусен и студен.
Ден със нови дрехи пременен.
Коледа пристига,
смее се и ми намига.
Радва се, че си до мен.
✾

Тази песен не е коледна-коледна в оригинала си,
но е коледно обичлива и блестяща, и вкусна за пеене.
Ето я тук, човек може да си направи караоке 🙂

NAT KING COLE L-O-V-E

Вън внезапно студено стана,
а е топъл и мек диванът.
Предстои ни прекрасен ден –
най-добре остани тук със мен.

Няма изглед снегът да спира,
но си имаме тъмна бира,
ще си готвим, и ще ядем
шоколад и бисквити със крем.

Може ти да си гледаш мача,
после тъжен филм – аз ще плача,
но прегърнеш ли ме добре,
моят плач на мига ще си спре.

Знам, че има идеи разни
как се прави перфектен празник.
Най-прекрасно е според мен
да се гушкаме вкъщи цял ден.

❂

Измечтах си го за коледния JAP 🙂
Я опитайте как е на тананикане
Let it snow, let it snow, let it snow

Лед по стъклата на едри кристали
Нежно мъглата лицата да гали
Топли прозорци да светят в нощта –
Коледа носи любими неща.

Чудни късмети и дрянови клонки
Сладки, соленки, десерти, бонбонки.
Близки, с които отлита нощта –
Коледа носи любими неща.

Мили подаръци, купени тайно.
Ясни звезди във небето безкрайно
Топло очакване, смях през нощта
Коледа носи любими неща.

Щом е тъжна,
дълга зима,
щом светът е сив,
аз си припомням, че Коледа има
и ставам пак щастлив!
🙂

My favorite things

Това не е стихотворение.
Това е текст на български, с който може да се изпее тази песен.
Трябва да се пробва, за да се разбере.
Аз съм слушала как я изпълнява Марина Господинова и сърцето ми й принадлежи завинаги.

Във летен ден, красив и тих,
далеч от мен замина ти.
Останах сам, и ти простих,
дори забравих те. Почти.

Но в този леден дъжд валят листата
и ме прегръща само тишина,
и аз очаквам теб и светлината,
и да се върнеш у дома.

Autumn Leaves – Nat King Cole