Във чашата въздъхва чай
и светлината се променя.
Един лъч слънце трепка и блести.
Дори светът е спрял да се върти.

Не си откраднал този миг.
Той те е чакал тук да спреш.
Въздушен, сладък, светъл миг покой,
измислен само за да бъде твой.

Гълъби прелитат, кацат близо,
и минувачи странни,
звуци, цветове, смях
там край теб…

За първи път си в този град.
Сърцето ти е само с тебе,
тихо, сладко, леко в теб тупти.
Дори светът е спрял да се върти.

За първи път си тук…

Една минута тишина,
един случаен миг покой,
спрях за малко да почина,
и без повод и причина
осъзнах:

кога ще чуя пак
твоя сладък смях,
дали ще те докосна
отново
поне веднъж?

Не помня вече от кога
съм така без теб,
с една кънтяща празнина
във моето сърце.

Тъгата ми живее тук,
познавам кроткия й звук,
походката,
с която
върви до мен и нещо ми говори.

Сърцето ми мълчи,
не спи
и не зная как
да се примиря
и пак
да съм щастлив.

Аз съм добре, не знам защо
днес
пак ме заболя
една самотна празнина
за теб в моето сърце.

Една минута тишина,
един случаен миг покой,
спрях за малко да почина,
и без повод и причина
осъзнах:

кога ще чуя пак
твоя сладък смях,
дали ще те докосна
отново
поне веднъж?

Не помня вече от кога
съм така, без теб,
с една кънтяща празнина
тук, във моето сърце.

В моето сърце…

Тик-так, тик-так! –

настоява капчука.
Пролетта ще е тука
след петнайсет минути!
През виелици люти

вече път си пробива.
Зачервена, красива
пийва чай в кафенето.
Позатоплена, ето,

приближава към къщи.
Ти недей да се мръщиш,
а за ново начало,
озарено и бяло

трябва да си готов. Любов –
без звук, без глас,
без уречено време,
без трамвая да вземе,

без компрес и без хапче,
със изслуто чорапче
с крак игриво ще тропне
и вратата ще хлопне –

пролетта наближава
и светът заслужава
да подскочиш, да кихнеш,
просто да се усмихнеш,

и за ново начало,
озарено и бяло,
ти да бъдеш готов.
Любов, любов! –

настоява капчука.
Пролетта идва тука.
Стига спа, време няма!
Както си по пижама

телефона вдигни си,
на кого – избери си,
и предай новината –
щом измием стъклата,

щом отметнем завивки,
щом си сложим усмивки
пролетта идва вкъщи.
Вече спри да се мръщиш,

а за ново начало,
озарено и бяло,
трябва да си готов!
Любов! Любов –

мека, тънка,
тиха, звънка,
весела и учтива,
безпричинно щастлива,

с обици на ушите
тя на март във водите
с любопитство поглежда,
ах, чудесно изглежда,

и блещука във мрака,
теб единствено чака,
идвай, време е точно
пролетта да започне.

Тайна тя ще ти каже,
нещо хубаво даже
сигурно ще се случи,
първи ти ще научиш,

и за ново начало,
озарено и бяло
трябва да си готов:
лю-бов!

Законно или разрез със закона,
щом имаш заповед я изпълни.
Началникът ни каза от амвона,
че лично в рая ще ни уреди.

Едно високопреосвещенство
ни обещава райското блаженство.
Ако от рая рекат: Назад!
ще ходатайства,
ще ходатайства,
ще ходатайства
той за нас в самия ад.

В закона са оставени вратички.
Гвардеецът е тук, за да блюсти.
Редът се спазва винаги от всички!
(Освен от този, който ни плати.)

Едно високопреосвещенство
ни обещава райското блаженство.
Ако от рая рекат: Назад!
ще ходатайства,
ще ходатайства,
ще ходатайства

той за нас в самия ад.

Има една книга на Том Робинс, „Б като Бира“. Там той обяснява какви са съставките и по каква технология се обработват, за да се получи пиво. Последната съставка е магия – тя прави бирата нещо повече от газирана алкохолна напитка, дава й вълшебни сили и благодарение на тях хората, които я пият, се променят.

Така че бирата е нещо като фразеологизъм – готовата напитка е нещо повече от сбора от съставките, както смисълът на отделните думи в един фразеологозъм е различен от смисъла на цялото.

Ами то… кое не е така?

Знаете от къде идват бебетата (да не обяснявам всичко от начало), но бебетата са нещо повече от сбор от клетки. Ако имате дете, я кажете, имали ли сте мигове, в които сте го наблюдавали, особено като бебенце, с недоумение как така до вчера то не е съществувало, а вече го има, вече Е.

И песента е нещо повече от мелодия и думи.
До вчера си я тананика някой, събира две думи с две ноти…
А после – песен. Истинска. Съществува. Като я чуеш, да ти се прииска да се смееш, да се влюбиш, да си щастлив. То половината работа на щастието е да го поискаш.

Премиерата ще бъде на 29 юни, на Летния театър във Варна!

Известни сме навред с това –
по пет агента на глава.
Примигнеш ли – ще чуе кардиналът.
Шпиони тук, шпиони там.
Когато мислиш, че си сам,
въздъхнеш ли – ще чуе кардиналът.

В гора загубиш се – агент!
С мома залюбиш се – агент!
За всяка стъпка знае кардиналът.
В града вървиш и там – агент.
В леглото спиш и там агент.
Съня ти даже знае кардиналът!

Не е от вчера кардинал.
Той тайните ти е узнал –
които криеш и от съвестта си.
Богат ли си или бедняк,
какво закусва вчера пак,
и може би дори каква свиня си.

Коне, победи, битки и дуели.
Безсмъртно млади. Безразсъдно смели.
Приемахме съдбата със небрежност.
Изгаряхме до край във миг на нежност.

А срещата ни е била съдбовна.
Единствена – минутата любовна.
Отиде си! Къде си? С теб вземи ме!
Остана само нежното ти име.
Само име…

Констанция…

Гаскония, Париж, честта, мечтите…
На кръв сме щедри, скъпи на сълзите.
Убивах, но смъртта не забелязвах.
Преследвах, отмъщавах и наказвах.

Сега смъртта над мене се стоварва.
Тя мъртва е! – видях, но пак не вярвам.
Отиде си! Къде си? С теб вземи ме!
Остана само нежното ти име.
Само име…

Констанция…

Чудесата не свършват, чудесата просто нямат край.
На 29 юни на Летния театър Варненската опера ще има премиера: „Тримата мускетари“, мюзикъл от Максим Дунаевски, либрето и сценична реализация Николай Априлов по романа Александър Дюма-баща.
Ти пък за какво се радваш, ще ме попита драгият читател.
Радвам се, радвам се, място не си намирам от радост, защото ще участвам!
Преведох песните на български. Знаете ги – „Пора-пора-порадуемся на своём векууу“.
Да, тази, и още 16. Те са чудесни – интересни, разнообразни, разкриват характери и отношения и придвижват действието напред, радост за сърцето и тренировка за ума ми беше да се вглъбя в тях.
Този проект тлееше и припламваше във времето, а ето, че съвсем скоро ще се осъществи.
Шарен живот, хубав живот мой любим!

Не мога да се стърпя и ще сложа тук една от любимите ми (значи просто една от седемнадесетте). Пробвайте да си потананикате заедно с кралицата и херцога, само че на български. Ох, чудни са, особено той с този английски акцент :))))))))

Песня Бекингэма и королевы Анны

– Ах, пак се срещам с вас, милорд… – Жадувахте за мен?
– Ще трябва да се разделим, на този свят поне!
– Без мен не е ли празен, скучен, тъжен всеки ден?
– Нима ви казах „Да”, милорд? – Не казахте и „Не”!

Така ще стигнем до война със вас за любовта.
Потрябва ли, аз сила ще покажа.
Аз знам, че политиката решава с лекота
сърдечните дела,
сърдечните дела,
сърдечните дела, които кажа.

­– Ах, този свят е против нас – и хора, и пространства.
И снощи ви сънувах пак в гърдите със кама.
– Аз имам сила и любов, и твърдо постоянство.
– Ах, пак ще съм сама, милорд, нещастна и сама.

Аз мисля само за любов, за сънищата – ти.
Щом искаш кръв – войната май е близко.
Британската флотилия насам ще полети,
насам ще полети,
насам ще полети,
за да получа аз каквото искам.

­– Ах, пак се срещам с вас, милорд… – Жадувахте за мен?
– Ще трябва да се разделим, на този свят поне!
– Без мен не е ли празен, скучен, тъжен всеки ден?
– Нима ви казах „Да”, милорд? – Не казахте и „Не”!

Правя, струвам, и накрая какво – пак съм щастлива. Благодаря!

Утре се откриват XXIV международни детско-юношески хорови празници „Добри Войников“.
Ще пътувам натам с голяма радост, защото в Шумен съм преживявала щастливи и важни часове.
На връщане ще си пея някоя от новите песни, които ще чуем за пръв път. А може и петте да си ги пея. Думите съм ги писала, затова ги знам, само музиката още е нечувана…
Щастие. Новата песен винаги е това.

На мястото правилно, в точния миг,
веднага, по правило, ставаш велик.
Светът се подрежда, въздъхва и – щрак! –
пак имаш надежда, усмихваш се пак.

А колко е гадно и колко е смешно,
когато попаднеш на място погрешно.
Объркваш се, падаш, съвсем не върви.
Разпадаш се, страдаш, боли и кърви.

Съдба ли е, или е просто късмет?
Един без усилие крачи напред,
във всичко успява, с успехи се пъчи.
А друг изостава и само се мъчи.

Ти грешки си правил, но пак си велик –
на мястото правилно, в точния миг!

Специално за хор „Бодра песен“ 🙂

Започва така:

Вън искрят светлините
и блещукат елхите.
Сред кучешки лай и радост без край
София по Коледа е рай.

Светъл и тържествен е момента.
Без тълпи градът излъчва чар.
Няма протести пред парламента.
Няма го и Женския пазар…

Без уроци децата
махат ти се от главата,
излизат навън. Дълбок зимен сън –
лягаш и заспиваш като пън.

София по празник опустява
и тогава я обиквам пак.
Тя е много хубава такава –
стихнала под падащия сняг.

И без нерви шофираш,
да паркираш намираш,
без ядове грам, чудесно е, знам,
даже във метрото слизаш сам.

Витоша на хълбок се изляга.
Черни връх като кристал блести.
Хайде, усмихни ми се веднага –
коледният дух за мен си ти.

Вън искрят светлините
и блещукат елхите.
Сред кучешки лай и радост без край
София по Коледа е рай.

В София по Коледа се диша.
Празничният дух е оцелял.
Даже картичка ще ти надпиша –
на хартия и със химикал.

Хлъзгаво е. С малки стъпки крача.
Аз самата ставам малка пак.
Имам важна коледна задача –
да посрещна падащия сняг.

Точени кори първо избери.
Пробвай най-напред със един пакет.
Щедро масълце – отпусни сърце,
и канела за разкош в коледната нощ.

Празник е, празник е, точно затова
трябва да си хапваме домашна баклава.

Трябва да си смел! Не, не си дебел.
Забрави това – в кръглата тава
захар килограм се разтапя там,
и канела за разкош в коледната нощ.

Иначе празник ли би било това
ако не преядем с домашна баклава!

*
(орехите са между редовете)