Една минута тишина,
един случаен миг покой,
спрях за малко да почина,
и без повод и причина
осъзнах:

кога ще чуя пак
твоя сладък смях,
дали ще те докосна
отново
поне веднъж?

Не помня вече от кога
съм така без теб,
с една кънтяща празнина
във моето сърце.

Тъгата ми живее тук,
познавам кроткия й звук,
походката,
с която
върви до мен и нещо ми говори.

Сърцето ми мълчи,
не спи
и не зная как
да се примиря
и пак
да съм щастлив.

Аз съм добре, не знам защо
днес
пак ме заболя
една самотна празнина
за теб в моето сърце.

Една минута тишина,
един случаен миг покой,
спрях за малко да почина,
и без повод и причина
осъзнах:

кога ще чуя пак
твоя сладък смях,
дали ще те докосна
отново
поне веднъж?

Не помня вече от кога
съм така, без теб,
с една кънтяща празнина
тук, във моето сърце.

В моето сърце…