Излезе от печат книгата на Джейн Риърдън „Имало едно Мече“.
Щастлива съм, че ми дадоха на мене да я преведа.
Когато ме попитаха, Захари Карабашлиев ме попита по телефона, започнах да дишам плитко и бързо и сърцето ми се разтупа зънн-зънн-зъннн като камбана, и аз казах Да, и после докато пишех превода, не спирах да се чувствам така.
Някои места не бяха точно за превеждане, а бяха измишльотини за преизмишльотване.
Понеже Зайо пита Кристофър Робин – а ти къде беше, преди да дойдеш тук, и откъде дойдохме ние всички – ето я (пред)историята на историята.
В началото Кристофър е бебе и после неусетно пораства, но и той, и играчките все пак са деца и говорят с думите, с които разполагат. Виждат непознати неща и чувстват нови чувства, а трябва да говорят за тях с думите, които знаят, а това са малки детски думи и къси изречения, и много неща се назовават описателно, по най-късия път, с повторения, ту непълно, ту бъбриво, а трябваше да се запази чарът на тези разкази.
Аз си препрочетох „Мечо Пух“ и се оказа, че я помня избирателно и частично. Например си спомних, че песничките, които той си тананика, никога не са ми харесвали, затова ги прескачах и разбира се, не съм ги забравила, защото никога не съм ги запомняла. После Иво като мъничък обичаше да слуша приказката на касета и тези песни, дето се пеят там, си бяха хубави… Абе с две думи, новите песнички ги преведох звън-ко. Дано пък да не сте свикнали със старите и да кажете – ама защо тези тук са такива, а не онакива като онези там.
И в един момент, точно определен, усетих как се Осмелявам, и тогава вече едновременно заорах и хвръкнах.
Стига съм споделяла тайни.
Ето една песничка.

Приятно е да правиш разходки вън от къщи.
Дърво да изкатериш с добър приятел – също.
И заедно да тичате през росната трева.
В потока да пошляпате със него след това.

Обаче всички знаят – и то е всеизвестно,
че след разходка дълга е истински чудесно,
премръзнали и весели, със него най-накрая,
навреме да се върнете за сладкото и чая.

– Сладко и чай? Това е добра идея – каза Кристофър Робин. Имаме и кекс.
И те пиха чай, и заживяха дълго и щастливо. КРАЙ.

Имам си хубави ключове от fans.bg 🙂

Излезе от печат „Коледата на Мог“ от Джудит Кер.
Преведох я максимално близко до оригинала, както изисква договорът.
А после, около час по-късно, защото съм неудържима, я преведох и в стихове, също както направих преди време и с „Мог забраваната“.
Моля, заповядайте, подарък от мен. 

Коледата на Мог

от Джудит Кер
превод в стихове – Мария Донева

Доброто коте Мог един път се събуди,
усети нещо странно и почна да се чуди.

Не я помилва никой. Заети бяха всички.
Рисуваше си Деби с моливи и боички.

Лепеше нещо Ники, облегнат на стената.
Големите пък бяха заети със храната.

Защо не й се радват, а всеки й се мръщи?
Със непознати хора днес беше пълно вкъщи.

Един усмихнат чичко с балонче във ръцете.
Две лелички – на пръсти със шарени пакети.

„Това не ми харесва!” – сърдито Мог си каза.
Излезе във градината и легна на перваза.
Сега какво да прави? С кого да поиграе?
Реши да си подремне, наместо да скучае.

Внезапно се събуди. О, не! Не беше сън!
Видя дърво…
което…
вървеше там, навън!

Мог стресна се: „Дърветата не бива да вървят!
Те трябва неподвижно и мирно да стоят.
Едно дърво проходи ли, не знам какво ще стане!
То може да се спусне и с клони да ме хване!”

Мог хукна и след малко убежище намери –
със нокти се захвана и взе да се катери.
Дървото се развика: – Слез долу! Слизай, Мог!
„На покрива отивам, че той е по-висок.
Това дърво хем ходи, хем вика и говори!
Я аз да си се скрия. Ще ида там, най-горе.”

Дървото долу вика, отгоре Мог се мръщи.
Накрая то прегракна и влезе вътре вкъщи.
А Моги мръзне вън! И даже – що да види! –
по мокрите и ледени червени керемиди
започнаха да падат едни неща мънички,
а също и по Мог, по нейните ушички,
по лапите, опашката… Премръзна й носът.
Снежинки Моги виждаше съвсем за първи път!

”Мяу, взех да огладнявам… а и от студ треперя…”
Дошло бе вече време да хапне за вечеря.
– Мог мрази да е гладна! – тревожно Деби каза. –
Да я нахраним, мамо! Със тебе ще изляза.
Напълниха паничката и викаха Мог двете,
но тя да си остане там, горе, предпочете.

И свита до комина, за цяла нощ навън,
остана Мог, заспа и засънува сън:

Качена бе на облак, високо горе пак,
от облака се ръсеха мишлета като сняг,
Мог радостно ги гонеше и мъркаше с наслада…
Но изведнъж усети, че в бездната пропада!

На сутринта семейството стоеше притеснено,
защото Мог бе гладна, сама и на студено.
Закуската отдавна сервирана им беше,
но всеки се тревожеше и никой не ядеше.
И веселият чичо, и той с тъга я чака,
а пък едната леля направо се разплака.

Внезапно чуха шум да идва от комина.
А после нещо тупна във тяхната камина.

– Това е Дядо Коледа! – едната леля викна.
– Не, той не е с опашка! –  в миг другата възкликна.

А Деби се досети: – Хей, Моги си дойде!
Прегърна я и Мог започна да преде.

А после я изкъпаха, защото беше мръсна.
Това не й хареса изобщо.
Но по-късно…

По-късно, след това, денят прекрасен стана.
И къщата – в украса от пода до тавана.
Дървото беше спряло да ходи и мълчеше,
нагиздено с играчки – и то прекрасно беше.

А Моги бе на топло. Похапна до насита.
Подаръци получи. Почувства се честита.

И всички й се радваха. Вън трупаше снегът.
Така посрещна Коледата Мог за първи път.

На 3 ноември трябваше с Елка Стоянова да премерим сили в трубадурски дуел.
Поради актуалната обстановка дуелът се отлага, но аз вече съм се настроила…

Елка Стоянова не е девица:
има си две превъзходни дечица.
Секстън превежда. Естествено: Секс…
Мостове пали и пие на екс.
Елка полива със вино културата.
Силно присъства във литературата.
Ако отсъства – усеща се остро.
Елка не е на спокойствие остров.
Нейният смях е църковна камбана.
Елка се среща предимно засмяна.
Не е за смяна – не е заменима.
Тя е на свестните хора любима.
В някои случаи става злоуста.
С профил – за герб, за извайване бюста
и с нечестиво безкрайни крака,
взима акъла ти просто така.
Елка е всъщност егати пожара.
Тя определя наклона на фара.
Впрочем, в Бургас тя живее на фар.
Искрен приятел и верен другар,
тя е звезда пътеводна и ярка
и на Вселената е господарка.

21 октомври 2021 г. (четвъртък), 17:30 ч.,
Културен център „Стара Загора“
Вход свободен

Концерт-спектакъл за деца „Мишките отиват на опера”

Част от програмата на Есенни литературни дни – Стара Загора 2021.

Трио „Дивертименто” и Мария Донева представят концерт-спектакъла „Мишките отиват на опера” за първи път пред старозагорска публика.
Гост-звезди са певците Милена Гюрова и Атанас Младенов.
Режисьор – Росица Костова.

Спектакълът е предназначен за деца от всички възрасти, както и за порасналите вече ценители на операта и поезията.
Музиката от „Кармен” на Жорж Бизе и поемата „Мишките отиват на опера” ще ви отведат във вълшебния свят на оперното изкуство.

Използвайте децата си като предтекст, за да си подарите един усмихнат час с музика, танци и поезия, защото Операта е изкуство за всички!

Сподкрепата на Община Стара Загора.
Организатор: Регионална библиотека „Захарий Княжески”

Дойде време за една хубава старозагорска премиера на всичките нови книги за 2021 – преводни и авторски.
Ще бъде на 14 октомври от 18 часа във фоайето на Държавна опера – Стара Загора

Организатори са моите любими приятели от библиотека „Родина“. Домакин на вечерта ще бъде Велизара Цонева и ще си играем на телевизия. Мисля, че това е чудна идея! Изобщо нямам грижи, Велизара ще ме води ❤

Книгите, за които ще говорим, са „Книга за нас“, „Нетърпение в кутия“
и гледай сега преводните, които са излезли от февруари до сега:
„Мог забраваната“, „Тигърът, който дойде на чай“, „Зог“, „Грозната петорка“, „Добри“, „Рибко“, „Зог и летящите лекари“.

От три години и половина не съм ходила в Ямбол, в любимия Ямбол!
От сега ми е щастливо, че на 7 октомври ще имам възможността да участвам в Ямбол чете.
Срещата е от 18 часа в Синия салон на читалище „Съгласие 1862“, но аз мисля да отида половин-един час по-рано, ей така, от нетърпение.

Закуската си изяж сам.

На обяд отиди да гледаш „Мишките отиват на опера“

А вечерта не пропускай „Грация и гравитация“

На 25 септември, събота
Астрономическата обсерватория на Софийски университет
в Борисовата градина
ще бъде отворена за посещение от 16 до 22 часа.
От 19 часа там ще започне двайсет и второто издание на „Грация и гравитация“
Ето я програмата:

Грация и гравитация №22
с участието на:
Мария Донева – поезия
Весела Димова – цигулка и танц
д-р Илиана Петрова Саласар – хореография и танц
Димитрина Бонева – цигулка
Пенчо Маркишки – физик-астроном, лекция „Комети“

Заповядайте да се срещнем там и заедно да погледаме звезди.

Здравейте пак!
Дойде време да повторим концерт-спектакъла „Мишките отиват на опера“.

Това шармантно представление за съвсем малки деца, по-големи деца и пълнолетни хора ще се състои
на 25 септември, събота, от 11 преди обед
на открито
в кино „Кабана“
ВХОД СВОБОДЕН
с подкрепата на Столична община

Ще участваме ние, както следва:

солисти:
Милена Гюрова – Кармен и мишка-барелина
Атанас Младенов – Ескамилио и приказен плъх
трио Дивертименто:
Грациела Панайотова – цигулка
София Радилова – виолончело
Младен Тасков – пиано
Мария Донева – автор, водещ и мишка-меломан
режисьор – Роси Костова

Следващият спектакъл ще бъде на 21 октомври от 17,30 часа в Културен дом „Стара Загора“.

От 16 септември от 1 октомври ще има цяла поредица от събития, свързани с проекта на Компот Колектив „Щрих и стих“.
Това са 12 анимационни филма, направени по 12 стихотворения на съвременни български поети.
В тази статия ТУК е написана цялата програма – откриване на изложба, срещи с автори, ателиета с деца.
Аз ще бъда на срещата разговор на 17 септември, това е в петък вечерта от 18 часа в галерия „Прегърни ме“, както и на прожекцията на всички филми от 14,30 часа в неделя в Дом на киното.
След безчет имейли в последните три години, най-после ще се запозная лично с екипа на този вълнуващ и красив проект. Искрено признателна съм, че избраха и мое стихотворение.
В допълнение искам да кажа, че филмите ще бъдат представени и в Стара Загора на 26 септември в рамките на фестивала „Пиеро“.

Следващите картинки са от филма на Далибор Райнингер „Последният ден“.

Знаете ли какво ще стане?
Утре ще ни локнат даун и няма да се видим повече чак до пролетта, в добрия случай.
Затова, докато още е топло и може да се срещаме на открито, дайте да не пропускаме моментите.
И аз писах на Зоре: Зоре, ти си на море, обаче нямам търпение да се върнеш, затова ти пиша служебни работи в дълбоката нощ: ще бъда в София на 11 септември, дай да дойда на Алеята, да си играем на „жената зад щанда“, да изядем по един бонбон, аз ще рецитирам неудържимо на минувачите, ти ще им продаваш книги с намаление, чудно ще си изкараме.
И Зоре вика: ела.
ОБЯВЛЕНИЕ:
На 11 септември от 16 часа ще мога да бъда забелязана в шатра 19 и околностите й, ще харча пари за книги, ще виждам любими герои от фейсбук и ще ги обикалям на стесняващи се концентрични кръгове, докато накрая те се запознаят с мен, или докато избягам, или и двете; и също може да подпиша някоя книга, за предпочитане от моите, и ще размахвам „Рибко“, като най-новоизлязла, и всичко, всичко!

На 10 и на 11 септември от 19,30 часа
в кино-театър „Освобождение” (на бул. „Княгиня Мария Луиза” 106)

театрална формация „Сенджу”

ще представи за нас премиерата
на кукления спектакъл
„ИССЪН БОШИ”

Режисура: Любомира Костова
Ментор: Сенджу Такеда
Сценография и изработка на куклите: Сенджу Такеда и Мила Дикалова
Асистент сценограф: Виктория Андрекова
Музика: Мария Михайлова
Музикален директор: Гьорги Георгиев – Антика
Актьори: Ангел Калев, Георги-Маноел Димитров, Димитра Попова, Ния Янакиева, Радост Кожухарова и Светослав Тихолов
Стихове: Мария Донева
Асистент продукция и видео заснемане: Калоян Николов и РУБЕКУЛА ООД
Изработка на декора: Свилен Николов и Марин Пановски (УЛТРА ООД)
Изработка на кимоно: Дора Сомова
Изпълнители на куклите: Сенджу Такеда, Живко Кънев, Красимир Райков, Мария Стойчева
––––––––––––––
Проектът се реализира с подкрепата на Министерство на културата и Столична програма „Култура“.

Иссън Боши е толкова малък – колкото оризово зрънце! Но въпреки това е умен и смел. Може да чете и пише, а освен това учи за самурай. С помощта на купа, игла и една очарователна риба кои, Слънчевото момче стига до големия град Киото! Там той успява да си намери работа, среща красивата девойка Ханако и се изправя срещу страшното чудовище Они. Вълнуваща и магична, историята ни учи, че:
„Целият свят е така подреден!
Аз ти помагам – ти утре на мен!“
*****************************************
Спектакълът е българо-японска колаборация, с много внимание към детайла и японската култура. Зрителите могат да се насладят на ръчно изработени кукли „Такеда“, както и марионетки-гиганти, театър на сенките, авторска музика и стихове.

Повече са пиесата, нейните създатели и от къде да си купите билети, можете да прочетете ТУК,
а аз ще добавя от себе си текста на една от песните. Написах думите за песните с лекота и удоволствие и нямам търпение да чуя как звучат на сцената. Сигурна съм, че ще бъде необикновено и красиво представление, каквото не съм виждала никога до сега.
На 10.09 ще бъда в Троян, за да празнувам 30 години от създаването на галерия „Серякова къща“,
но на 11 вечерта най-после ще гледам Иссън Боши ❤

И така, това е дуетът на Хиро и неговата дъщеря, красивата Ханако.

На път, на път!
Ще участвам в Културен фестивал „Реката“. В неделя, 8 август, преди обед ще имам среща с дечица да си казваме приказки и стихотворения от „Нетърпение в кутия“, а вечерта – среща с възрастни от всякакви възрасти, за „Книга за нас“.
По този повод ще бъда в Свищов и ще мога да гледам куклено театърче, да се уча как се правят книги, да слушам как Данко разказва за Антарктида, да приветствам „Единайсетте сестри на юли“ на Албена Тодорова, да слушам музика, да гледам филм, да се видим с моята приятелка Еми… да не беше такава жега, направо пеша бих се затичала на север още ей сега.
Ето тук можете да видите пълната програма на фестивала.
А пък аз се върнах назад в блога и се изненадах, че съм била там преди цели три години. Всичко ми е ярко пред очите, все едно беше вчера. Какви шарени снимки!
Ох, видях и по какъв път ще минем… Аз имам услужлива памет – услужливо и старателно забравя, каквото не е за помнене, но дори и забравено, то си криволичи там и ни чака.

Днес от Гърция ще дойдат племенниците ми, после сме на фестивал, после ще дойде и кака, после ще имам имен ден, и после остава още цял половин август да се топи човек от жега и наслада, и целият оставащ живот, и всичко, което ни предстои. Нямам търпение.

Юлското утро! Ще го посрещна на автогарата в Стара Загора!
Посрещнеш ли утрото на автогара, от там нататък денят ти може да става само по-хубав.
Хващам рейса за Пловдив, пристигам и стой, та гледай:
От 11 сутринта при пеещите фонтани ще гостувам на Лятната читалня. Ще чета весели детски неща, „Нетърпение в кутия“, такива работи.

Вечерта от 18,30 в Би Боп Кафе ще направим пловдивската премиера на „Книга за нас“. За тази деликатна задача ще ми помогне Ина Иванова. Искам един път да направя нещата като хората. Да отговарям на въпроси, де да знам и аз какво. Да стане прилично!

Проверих – последният път, когато съм имала такава среща в Пловдив, е било на 25 април 2019. Не сме представили „Животните“ там, нищо. Бива ли така?

Ще бъда много щастлива да се видим. Моля, заповядайте!