„Коледата на Мог“ – превод в стихове.


Излезе от печат „Коледата на Мог“ от Джудит Кер.
Преведох я максимално близко до оригинала, както изисква договорът.
А после, около час по-късно, защото съм неудържима, я преведох и в стихове, също както направих преди време и с „Мог забраваната“.
Моля, заповядайте, подарък от мен. 

Коледата на Мог

от Джудит Кер
превод в стихове – Мария Донева

Доброто коте Мог един път се събуди,
усети нещо странно и почна да се чуди.

Не я помилва никой. Заети бяха всички.
Рисуваше си Деби с моливи и боички.

Лепеше нещо Ники, облегнат на стената.
Големите пък бяха заети със храната.

Защо не й се радват, а всеки й се мръщи?
Със непознати хора днес беше пълно вкъщи.

Един усмихнат чичко с балонче във ръцете.
Две лелички – на пръсти със шарени пакети.

„Това не ми харесва!” – сърдито Мог си каза.
Излезе във градината и легна на перваза.
Сега какво да прави? С кого да поиграе?
Реши да си подремне, наместо да скучае.

Внезапно се събуди. О, не! Не беше сън!
Видя дърво…
което…
вървеше там, навън!

Мог стресна се: „Дърветата не бива да вървят!
Те трябва неподвижно и мирно да стоят.
Едно дърво проходи ли, не знам какво ще стане!
То може да се спусне и с клони да ме хване!”

Мог хукна и след малко убежище намери –
със нокти се захвана и взе да се катери.
Дървото се развика: – Слез долу! Слизай, Мог!
„На покрива отивам, че той е по-висок.
Това дърво хем ходи, хем вика и говори!
Я аз да си се скрия. Ще ида там, най-горе.”

Дървото долу вика, отгоре Мог се мръщи.
Накрая то прегракна и влезе вътре вкъщи.
А Моги мръзне вън! И даже – що да види! –
по мокрите и ледени червени керемиди
започнаха да падат едни неща мънички,
а също и по Мог, по нейните ушички,
по лапите, опашката… Премръзна й носът.
Снежинки Моги виждаше съвсем за първи път!

”Мяу, взех да огладнявам… а и от студ треперя…”
Дошло бе вече време да хапне за вечеря.
– Мог мрази да е гладна! – тревожно Деби каза. –
Да я нахраним, мамо! Със тебе ще изляза.
Напълниха паничката и викаха Мог двете,
но тя да си остане там, горе, предпочете.

И свита до комина, за цяла нощ навън,
остана Мог, заспа и засънува сън:

Качена бе на облак, високо горе пак,
от облака се ръсеха мишлета като сняг,
Мог радостно ги гонеше и мъркаше с наслада…
Но изведнъж усети, че в бездната пропада!

На сутринта семейството стоеше притеснено,
защото Мог бе гладна, сама и на студено.
Закуската отдавна сервирана им беше,
но всеки се тревожеше и никой не ядеше.
И веселият чичо, и той с тъга я чака,
а пък едната леля направо се разплака.

Внезапно чуха шум да идва от комина.
А после нещо тупна във тяхната камина.

– Това е Дядо Коледа! – едната леля викна.
– Не, той не е с опашка! –  в миг другата възкликна.

А Деби се досети: – Хей, Моги си дойде!
Прегърна я и Мог започна да преде.

А после я изкъпаха, защото беше мръсна.
Това не й хареса изобщо.
Но по-късно…

По-късно, след това, денят прекрасен стана.
И къщата – в украса от пода до тавана.
Дървото беше спряло да ходи и мълчеше,
нагиздено с играчки – и то прекрасно беше.

А Моги бе на топло. Похапна до насита.
Подаръци получи. Почувства се честита.

И всички й се радваха. Вън трупаше снегът.
Така посрещна Коледата Мог за първи път.

2 thoughts on “„Коледата на Мог“ – превод в стихове.

  1. Много приятна история.Чудесно настроение създава. С удоволствие прочетох. Бих прочела историята пак. Поздравления, Мария

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s