Днес в Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов“ – град Раднево за 38 път има театрален фестивал
Днес беше и премиерата на „Вражалец“, поставена в театъра на психиатрията от Ивелин Керанов.
Актьорите са пациенти на болницата и са прекрасни. Отново бяха неузнаваеми в ролите си. Освен утвърдените звезди, този път имаше и трима актьори – дебютанти, за пръв път на сцена.
Надявам се скоро да гостуваме в Стара Загора, защото спектакълът е наистина забележителен културен факт и заслужава да има живот и да се гледа от още публика.
Още нямам снимки, но ето тук са текстовете на песните, които са част от представлението. Мелодиите са популярни и възрожденски, а думичките ги писах аз, те имат смисъла и на лирически монолози на героите, които ги изпълняват.
Опитайте и ще видите колко добре се тананикат в тази версия:

Има още →

„При закрити врати“

Жан Пол Сартр

Животът има странно чувство за хумор.

Той ни събира с хора, които не можем да понасяме, и дори ни принуждава да ги обичаме. Съдбите ни се преплитат, преживяваме катастрофи и провали, заспиваме прегърнати и се събуждаме в леглото със смъртните си врагове. Любовта ферментира и се превръща в омраза, утаява се в отровно безразличие, ври, кипи, разяжда. Обвързани, отдадени, с общи спомени и общи грехове, не знаем кой е жертвата и кой – палачът. Ясно е само едно – това е нашата съдба и ще бъдем заедно, докато смъртта ни раздели.

Има още →

…беше много весело.
Читалище „Зора“ е боядисано в бяло отвътре и стените му направо светят.
Домакините са дружелюбни и организирани, и пълни с новини, и имат неща за разказване и събития за обсъждане, клюки за обменяне и книги за надписване, и все едно си станал 5 сантиметра висок в гнездо на лястовички.
Идва време да започваме. Влизам аз в залата, готова да привлека вниманието на публиката.
Нищо подобно!
Залата пълна до ръба, предимно с най-красивите млади хора, които съм виждала изобщо, напълно концентрирани и готови да гледат и да слушат.
Четох стихотворения и те се усмихваха и бяха чудесно-мили.
Мисля, че продължих с около три стихотворения повече от идеалното, но просто не исках да се махам от там.
Модераторът модерираше, фотографът фотографираше, поетесета четеше, читателите слушаха.
Уф, хубаво беше.

Лекция и семинар на тема „Как се прикотква смисъл“ – тази вечер от 18.00 в Ямбол, читалище „Зора“.
Модератор – Христо Карастоянов, гост-лектор – аз 🙂

Идеята за тази книга възникна преди година, като на шега.

Краси каза:

– Никога не е правено подобно нещо, дали изобщо е възможно да се получи?

– В никакъв случай – отговорих й аз, и всички заедно са заехме да го осъществим.

Има още →

Мили приятели, благодаря на всички, които бяха на събитието, а също и на всички, които ни стискаха палци! И на любимите ми деца от Пловдив, и на Гери и Теди – защото пропътуваха десетки и стотици километри, за да дойдат.
Беше много весело и интересно. Аз бях много развълнувана и леко не на себе си и не мога да ви разкажа съвсем точно как мина.
По същество:
Владо Любенов победи в трети кръг, по-точно неговата мила и хубава секундантка Габи Генчева победи големия, страшен и очарователен Христо Карастоянов.
В другите три тура и като цяло победих аз, с финален резултат 159 на 114 гласа.
Имаше борба, и се смяхме, и всичко беше гладко и увлекателно.
Преди началото Миленка и Краси свириха и цигулките звучаха истински красиво на улицата в музея (Вътре в нашия музей има антична улица. Двете цигуларки седяха до една колесница, която отдалеч приличаше точно на роял на колела. Шантава работа!)
Петър Чухов беше много спокоен и авторитетен, а дамите от библиотека „Родина“ са най-чудесни на света.
Ама а, 159 на 114! Нали! 🙂

Едно предаване по БНР, в което се говори за Стара Загора, за сдружението, за JAZZ, за концертите – за много хубави нещаааааа!!!

Мария Донева
Визитка: Автор на стихосбирките „Сбогом на читателя”, „Празнината мегу нас”, „Има страшно”, „Прикоткване на смисъла”, и на книгата „50 години старозагорско куклено изкуство”. Работи в театъра на Държавна психиатрична болница – гр. Раднево като драматург и режисьор. Драматург на ДТ „Гео Милев” – гр. Стара Загора.

За мен
Стоманени нерви и воля желязна щом имаш – магнитните бури те дразнят. Но аз – дунапренено, меко човече – от грижи такива съм много далече.

Има още →

Поканиха ме да представя книжката
една година след излизането й. Аз им викам – да не е представяне, а рожден ден, може да получа подаръци 🙂
И беше много хубаво. Нямаше артисти, нито някоя умна глава да говори мъдрости за прикоткването като такова, ами аз четох стихотворения. Много, много стихотворения. Около 40 минути, ама те са къси, значи – много.
Хората се усмихваха и мисля, че всичко беше добре.
Дойдоха любими приятели, а също и напълно непознати хора. Там беше и кака ми, аз най-много се притеснявах какво ще каже тя (тя гледаше, както се гледа първородно внуче на рецитал в детската градина)
Имах много цветя и се чувствах като булка, или като учителка от първи до трети клас на първия учебен ден.
Много ги обичам тия работииииииииии!
А ето тук няколко снимки.
А Ан, която е приказно-чудесна, ме научи как да поставям линкове 🙂