„Денят на таланта“ – премиера в Раднево

Постоянен терапевтичен театър

при Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов” – Раднево

представя

ДЕНЯТ НА ТАЛАНТА

по Георги Крумов

В ролите:
Катя Колева
Атанас Витларов, Страхил Драганов
Антон Радков, Костадинка Панева, Недка Маргаритова
Мария Янчева, Михаил Виходцевски

Културтерапевти: Роса Динчева, Димитрина Мирчева

Режисьор: 
Мария Донева

В един Дом на културата е обявен конкурс за нови кадри.
На обявата се отзовават интересни кандидати.
Един търси слава, друг – признание, трети – пари,
четвърти – топло местенце, където да дочака жадуваната пенсия.
Необходим ли е дом за културата,
искат ли хората да пеят и какво върти света?

Ще разберем на 20 февруари от 10,00
в залата за културтерапия в ДПБ „Доктор Георги Кисьов” – Раднево

Всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна.

ВХОД СВОБОДЕН

Снимки – от репетиция.

Честит ми нов къс секси домейн: mdoneva.com!

Това ми е подарък!

Нямате си представа, след много дълъг ден, като получиш хубава изненада, как ти светва пред очите, все едно е сутрин и се събуждаш като нов.

Старите линкове, публикувани тук-там, пак са си валидни, но препращат към новия адрес.

И хем всичко си е, както си беше, хем адресът ми е кратък и лично мой, хем ми е подарък, хем… абе всичко!

Гледайте само, хубост:  mdoneva.com

Благодаря, Ан!

Благодаря, Йовко!

Страхотна изненада! Сега пък се смутих, затова само да кажа пак благодаря, и стига толкоз. Хайде, хаирлия да е! :))

(съвсем тихичко ураа 🙂 )

 

„Перце от дим“ във Велико Търново на 14 януари

0081 Pokana Doneva

На 14 януари майка има Честит рожден ден, така че аз ще я поздравя сутринта, а после ще й се обаждам по телефона.
Обаче знам, че ще бъде хубаво. Срещата ще бъде в читалнята на библиотека „Петко Рачев Славейков“ от 17,00. Ще се запозная с нови хора.
Освен това откривам пътуващата Нова година.
Дано е добра като предишната, и повече. С усмихнати топли хора.
Все пак това е Велико Търново, там не съм чела стихотворения до сега. Само веднъж написах едно.

Кафе, тирамису и гледка.
Спокойствие във всяка клетка.
Сама, за да мълча на воля.
И слънце – да се поразголя.
Покупки, прелестно излишни.
Следи от времена предишни.
И аз, от кеф да се размажа.
И ти, за да ти го разкажа.

:)

Ще се видим там!

*

Ще пътувам цял ден.

Ето нещо за гледане, да не би да липсвам на някого 🙂
Пропуснах предаването, „Аз чета с Настя“, но снощи изгледах клипа и се веселих от сърце. Говоря на моите си теми. Финалът направо е залепнал!
Благодаря, Настя!

„Перце от дим“ на Мария Донева

 

🙂

Да тръгваме към София!

Направих ги вчера следобед, точно преди да тръгна за старозагорското представяне на „Перце от дим“.
Мина добре, хубаво, с приятели, после в къщи ядохме торта…
Събуждам се сутринта, и що да видя?
Тези двамата, приготвени, сложили шаловете, хванали се лапа за лапа, стоят и ме гледат.
– Вие къде така?
– Готови сме да отиваме в София!
– Какво ще правите там?!
– Ти снощи не ни взе в библиотеката, но не си мисли, че ще ни оставиш да те чакаме тук, а ти ще ходиш в София без нас. И ние искаме на премиера! И ние искаме в „Гринуич“ в понеделник от 18,30! И ние искаме при децата!
– Че тук лошо ли ви е?
– Къде тука има деца? Ти тоя дългуч Иво за дете ли го мислиш!
И заекът с шала вика на другия заек:
– Няма какво да я питаме. Идвай да се напъхаме в раницата на точки и ще чакаме там.

Това е положението, предупредих ви.

Сливен

И какво стана сега?
Преди исках, ако не живея в Стара Загора, да отида в Русе или в Бургас, хайде, може и в Ямбол.
Сега искам и в Сливен!
Как може да е толкова хубав този град?
Сигурно защото бях там за по-малко от денонощие… Не знам.
Знам със сигурност, че не ми се искаше да си тръгвам.
От сърце благодаря на Христо Батинков, който направи това възможно, като ме покани, и беше толкова грижовен домакин.
И не е вярно, че нямам познати в Сливен. Дойде Ани и ми донесе медец, а аз дори бях забравила, че тя живее там (според мен тя живее в детството). Видях на живо Веселина Седларска, това е един от най-умните хора, които знам, тя пише толкова проницателно и вълнуващо. Там беше също и Калин Петров, с когото си пишем. И поетът Деньо Денев.
Не, няма смисъл да се опитвам да изреждам, а и не мога да спомена всички, а съм толкова развълнувана и трогната от присъствието им.
Такава хубава вечер.
Блазе му на „Перцето“, с такива мили посрещачи.
Добавям една снимка, която ми изпрати Валерия.
VLUU L210  / Samsung L210
Да, щях да забравя да кажа. Клубът на културните дейци в Сливен е много хубаво място. Това е една голяма възрожденска къща, част от цял комплекс (който не можах да разгледам, защото валеше проливно и беше тъмно). Това е от онези чисти и просторни къщи с дървени мебели и дърворезби, в които някак и въздухът е чист и лек, а аз не бях там туристка, а Участвах, Правех нещо… за което съм безкрайно благодарна.
Много ви благодаря. Много искам да ви видя отново.