През юни лятото е младо и се усеща безсмъртно.
Но още от началото на юли започват да ме тревожат мисли за края му, краткостта му е остра до непоносимост.
Затова са ни нужни утехи. Още повече ще ни трябват през септември.

В края на седмицата след рождения ми ден с неуморната и чудесна Мона Чобан сме намислили да направим една хубава работа.
Ще го наречем за краткост и яснота „Ателие за творческо писане“, а по същество ще бъде почивка за душата и занимавка за ума, и радост за сърцата за хора като нас, които обичат да пишат.
Ето я официалната покана на сайта на Артел 13. Тя е кратка, ще я опиша по часове, като наближи датичката.
Ето я поканата и тук:

Всеки пише както диша – 8-10 септември

Ателието ще бъде разсеяно и дълбоко несериозно. Ще играем литературни игри и ще разсъждаваме над задачи, които се решават не със смятане, а с фантазиране. Ще наблюдаваме конкретните неща и ще ги превръщаме в идеи, емоции и звук.

Писането е игра, в която правилата съществуват, за да бъдат нарушавани. Ограничение за възрастта няма. Ще работим с материалите, които всеки участник носи – въображение, грамотност, храброст да надникне в себе си и да каже здрасти на всички непознати, които го обитават.

Ще поработим и върху моделирането на готовите текстове. Пътят между това, което искам да кажа, и онова, което съм казал, понякога е дълъг, загадъчен и непреодолим. Ще се разходим и ще се насладим на гледките.

Сега, няма да ви лъжа.
Седмицата преди това на същото приказно място курс по писане ще води Господарката на Вселената Елка Стоянова; в седмицата след мен – любимата Ина Иванова.
Ако трябваше да избирам кога да се запиша да пиша и с кого да пия вино пред огъня вечер… ох, бих поставила себе си в топ 3, може би на почетното трето място. Ще се излея в бронз, ако трябва, в някакъв момент даже!

Дадох ли ви тема за мечти?

Чудесата не свършват, чудесата просто нямат край.
На 29 юни на Летния театър Варненската опера ще има премиера: „Тримата мускетари“, мюзикъл от Максим Дунаевски, либрето и сценична реализация Николай Априлов по романа Александър Дюма-баща.
Ти пък за какво се радваш, ще ме попита драгият читател.
Радвам се, радвам се, място не си намирам от радост, защото ще участвам!
Преведох песните на български. Знаете ги – „Пора-пора-порадуемся на своём векууу“.
Да, тази, и още 16. Те са чудесни – интересни, разнообразни, разкриват характери и отношения и придвижват действието напред, радост за сърцето и тренировка за ума ми беше да се вглъбя в тях.
Този проект тлееше и припламваше във времето, а ето, че съвсем скоро ще се осъществи.
Шарен живот, хубав живот мой любим!

Не мога да се стърпя и ще сложа тук една от любимите ми (значи просто една от седемнадесетте). Пробвайте да си потананикате заедно с кралицата и херцога, само че на български. Ох, чудни са, особено той с този английски акцент :))))))))

Песня Бекингэма и королевы Анны

– Ах, пак се срещам с вас, милорд… – Жадувахте за мен?
– Ще трябва да се разделим, на този свят поне!
– Без мен не е ли празен, скучен, тъжен всеки ден?
– Нима ви казах „Да”, милорд? – Не казахте и „Не”!

Така ще стигнем до война със вас за любовта.
Потрябва ли, аз сила ще покажа.
Аз знам, че политиката решава с лекота
сърдечните дела,
сърдечните дела,
сърдечните дела, които кажа.

­– Ах, този свят е против нас – и хора, и пространства.
И снощи ви сънувах пак в гърдите със кама.
– Аз имам сила и любов, и твърдо постоянство.
– Ах, пак ще съм сама, милорд, нещастна и сама.

Аз мисля само за любов, за сънищата – ти.
Щом искаш кръв – войната май е близко.
Британската флотилия насам ще полети,
насам ще полети,
насам ще полети,
за да получа аз каквото искам.

­– Ах, пак се срещам с вас, милорд… – Жадувахте за мен?
– Ще трябва да се разделим, на този свят поне!
– Без мен не е ли празен, скучен, тъжен всеки ден?
– Нима ви казах „Да”, милорд? – Не казахте и „Не”!

Правя, струвам, и накрая какво – пак съм щастлива. Благодаря!

Още не е излязла от печат, затова се налага да ми повярвате.
А ако не вярвате на мен, питайте, питайте подготвителните групи от Пето основно училище в Стара Загора! Те знаят всички букви, обичат сладолед и приказки за вещици. 🙂

Община Велико Търново и издателство „Фабер“ ви канят на мини фестивала

ТОП ДЖАЗ В СТАРАТА СТОЛИЦА

На 18 и 19 май от 18:00 ч. в зала „Царевец“ на хотел „Премиер“ жителите и гостите на Велико Търново ще могат да се насладят на изкуството на едни от най-добрите български изпълнители в жанра.

18 Май OUTHENTIC
» етно-джаз формация
Живко Василев (кавал, пиано, ирландска флейта), Райна Василева (вокал, перкусии), Виктор Джоргов (китара)

19 май ДжаП.bg
„Джазът пее на български“
» джаз стандарти, изпълнени с оригинални текстове на български език:
Антони Дончев (пиано)
Венцислав Благоев (тромпет, духови)
Марина Господинова (вокал)
Мария Донева (стихове)

Вход свободен

Утре ще бъде чудесен ден!
Ще отида в София и първо ще погостувам в 58 ОУ „Сергей Румянцев“, а вечерта от 18,30 в галерия „Кредо бонум“ ще бъде премиерата на една чудесна книга, „Тая земя, оная земя“.
Ще говоря за книгата, а дори не съм я виждала с очите си. В своя защита ще кажа, че и самата авторка Ваня Могилска едва днес ще я види. Току-що отпечатана.
Затова пък съм чела по няколко пъти всеки от малките, омайни, топли разкази. Тази книга ми е любима. За писането на Ваня е характерно, че всяка следваща книга й се получава все по-добре, така че ще направя уговорка – това е любимата ми нейна книга засега.  
Радостно ми е, защото знам, че ще видя много приятели и заедно ще празнуваме.
Така че – до утре в София 🙂

Спомням си много ясно първия си допир с тази идея преди 3 години – едни хора ще стоят в читателски гнезда и на всеки половин час ще четат един и същи откъс от книга, а други хора ще прелитат от гнездо на гнездо, докато чуят всички откъси, и по същото време същото нещо ще се случи в безброй градове на Европа.
Беше ми по-скоро неясно, нещо като „добре де, ще пробваме и ще видим“… и се включиха толкова много хора, че чуденето се превърна в радост, а четенето – в празнуване.
Ние не сме малцина, не сме сами, не сме странни. За мен поне е страхотно да го виждам и да го усещам. С всичко, което правя.
И ето, наближава 10 май 2017. Участвайки активно в празника, отново (и то с удоволствие) ще го пропусна, защото ще чета.
Ще гнездя в РБ „Захарий Княжески“ и цялото четящо войнство ще се извърви, и ще се видим.
Моят откъс е от книгата на Селя Ахава „Неща, които падат от небето“.
Чао до тогава 🙂