Нещата наистина са две – едно раирано и едно карирано.

🙂
Направих нова купчина кубчета, старите се раззеха отдавна, а това са толкова приятни играчки – шарени, меки, отскачат в непредвидими посоки, стават за ритане и подхвърляне из къщи без риск, че ще счупят нещо, и ако те ударят – не боли.
🙂
На картината е изобразена Филифьонка, която с нежелание отива на излет, само за да затвори устата на племенника на Хемула, ако пак й каже, че никъде не излиза.
Естествено, времето е мрачно, птиците току що са заминали на юг и са оставили кални стъпки навсякъде.
Филифьонката носи вързоп с три плюшени бродирани фусти, наследство от пралеля й, една много хубава вишнева кувертюра за легло, сервиз за чай и единадесет батистени носни кърпи с монограм. С дванадесетата е превързала показалеца на дясната си ръка, ударен от вратата на излизане от къщата.
Филифьонката върви вече 25 минути, а гората изглежда все по-мрачна и все така далечна.
В този момент насреща й изскача едно весело кученце.
„Красотата е симетрия.“
Прилагам следните медицински доказателства.
Преди:
Котето е видимо фрустрирано, има суицидни мисли и подчертано мрачен вид, както личи от илюстрация 1:

Някои ще кажат, че тъгата на котето произхожда от представянето на ФК „Берое“. Но те ще сгрешат.
Да видим втората илюстрация – след:
Котето има повдигнати клепачи и корекция на носа. То гледа света бодро и с интерес, носът му блести, опашката му стърчи, и е толкова красиво, че не му се налага да работи.
Е?!
Само Берое, оле!
🙂
Добре, знам, че яденето загоря, и не се гордея с това.
И дъската за гладене стърчи хладно и величествено, недокосната от човешки ръце.
И съм съгласна, че не е хубаво, дето не отидох на работа.
Ама виж какво хубаво… такова направих!
От чорап, по най-общо вдъхновение от едни прелести, които гледах в блога на чудесната Зорница. То не е блог, а остров на съкровищата.
И така, ето го съществото.
Тук стои като наказано.
Гордее се със своя произход.
Има честни очи.
🙂