Майка ми е днес на гости в блога.
Стана така, защото аз  видях такова плетиво и ми се стори, че много би подхождало за бебешко одеялце, пък и като слушах обясненията – не ми се видя трудно за правене.
Купих прежда, започнах плетката… И нищо не стана.
Започнах отначало, плетох – разплитах, плетох – разплитах…
Майка вика – дай аз да пробвам, да видя защо така не ти върви.
И го изплете цялото.
Разбрахте ли сега каква майка имам аз!

Неспокойно ми е за сряда, за премиерата, и цяла вечер не мога да се заема с нищо.
Мисля си за артистите, за културтерапевтите, за нас.
Когато започнахме тази пиеса, беше горещо.

Сега е студено и мокро, сутрин, когато пристигам, всички са настръхнали като врабчета (ако врабчетата бяха пушачи, разбира се)
През това време имахме много премеждия, но ето – вече сме готови.
Има още →

В октомврийския брой на списание „За хората“ – статия за театъра в психиатрията, за чорапените играчки, за поезията и джаза, и за още това-онова.

Текст – Зора Нейкова, снимка – Константин Петров, бърборене и доволна усмивка – аз.
🙂

Иде време за супа,
иде време за чай.
Под обувките хрупа
остро чувство за край.

Иде време за хрема,
иде време за кал,
мръсно есенно време,
с ръкавици и шал.

И мъглите си влачи,
и гласа ще ми вземе.
Иде време. Обаче
рано и не навреме.

В живота и в изкуството
най-важното е чувството.
От всички чувства на света
най-сладкото е любовта.

С парите и с имотите,
с монетите, с банкнотите,
без обич се живее в мрак,
без обич си бедняк.

Но откраднеш ли крак,
щастлив ще бъдеш в любовта.
Откраднеш ли крак,
щастлив ще бъдеш ти.

Затварят я поетите
във римите, в куплетите,
ценят я познавачите,
подправят я готвачите,

изследват я, преследват я,
а има тайна лесничка –
записвайте си, следва тя
във тази малка песничка:

Откраднеш ли крак,
щастлив ще бъдеш в любовта,
откраднеш ли крак,
щастлив ще бъдеш ти.

Това е песничката за началото на спектакъла, който репетираме в момента.

За съжаление, краката не са откраднати,
а са любезно закупени и изпратени тук от Ваня Могилска.

🙂