Чакам свиждане

и ще чакам, докато дойдеш.

Отгледах си есен

Това е Гинко през есента.

Красиво като мухоморка

Те имат тънички вратлета с тюлени якички.
Крачетата им са елегантни и височки.
Те са бели и червени като в коледарско наричане.
Стават за коледно украшение, брошка, мартеница, част от декорация на подарък. Ако крачетата им не са пълни с вата и зашити отдолу, човек може да ги сложи на молива или химикалката си и да се весели, докато пише нещо. Може да се пъхнат в букет (но не знам дали няма да се разбере погрешно).
Даже за ядене не стават, толкова са истински!

Корицата на новата ми книга.

Добре. Ето я.

„Перце от дим“

редактор: София Несторова
художник: Ина Бъчварова

Издателска къща Жанет 45

Предстои да излезе в много близко време.

И изглежда така:

БЛАГОДАРЯ! 

Идеи?

Едни мили съседи ни дадоха този стар сандък, за да го изгорим в печката.
Татко щеше да го насече, но на мен сърце не ми даде и го помолих да ми го остави на мен.
Сандъкът е толкова тежък, че трудно го вдигам. Има нужда да се стегне, да му се сложат нови панти и ключалка може би, да се почисти с шкурка… и после какво? Лак? Боя? Декупаж?
След мегаремонта през лятото изхвърлихме маса стари неща, и е глупаво да започна да трупам наново, но точно този сандък ми каза, че иска да остане.
Той е поне два пъти по-стар от мен, а това значи много!
Някой поправял ли е такова нещо? Приемам съвети.

 

Зайче да си…

в тоя живот 🙂
Ето тези двете ги направих в петък във влака, и още вечерта си хванаха пътя.
Лилавото тръгна за Свищов, а розовото ще ходи в Австралия.
Искам и аз, ако не в Свищов, то поне в Австралия!

Снощи направих още три зайчета, още не съм ги снимала, къде ли ще отидат те?