Ушите му са като ангелски крила. Ушите му са като чифт папагали.
В хобота повече го докарва на мравояд, но и на пеперуда го докарва. Ако реши един ден да прелита от цвят на цвят… е, виж заглавието.
Прилича на слон, направен от муха. Толкова ме радва, че за да подчертая неговата значимост, залепих му твърда подложка, с което от играчка за гушкане го произведох в малка пластика.
Ето го:

Това е второ и последно мече от този вид, защото шалът свърши.

Има думи, понявга излишни за нас,
има думи, в сърцата ни скрити.
За какво ли да казваме всичко на глас,
щом са казали всичко очите?!

Замълчи, замълчи,
нима в наште очи
всички чакани думи ги няма?
Замълчи, замълчи,
виж в очите звучи
туй, което с теб чувстваме двама!

Чувството е, все едно несъзнателно си рисувам нещо, ей така, унесено, мечтателно и безгрижно.
После всеки път когато погледна нещото, си спомням чувството. Влизам в чувството като в стая. Ако мога да го пренасям и да го дам на друг човек…
Ей, това ми прилича на много хубава свръхсила!

Зайче като зайче – очите му като очи, ушите му като уши, подскоците му като подскоци.
Понякога скоквало малко по-високо, друг път без да ще си топвало опашката в локвите.
И ушите му били малко по-дълги от средното, но то всяко зайче си е за себе си, нормата е само ориентировъчна, а ушите – всеки си има индивидуален комплект, нали.
Обаче като влязло в пубертета, зайчето Траянчо взело да се притеснява. Ушаците му наистина се възвишавали над него като Гордастарапланина, запрятали се всеки път като минело през врата, щръквали неуправляемо всеки път, когато… абе безпричинно и ненадейно.
Един ден Траянчо… извинявай, знам, че вече не си бебе!
Един ден Траян си казал – ще отида да ми ги коригират. Искам да съм без особени белези, да е по-ненапрягащо, а и аз съм добър и честен млад заек с чувство за хумор, не ми трябват екстремни уши, за да ме разпознават.
Но като си представил, че операцията сигурно ще боли; и като си спомнил как мило му се усмихват всички, когато видят ушите му, решил да си живее все така.
И така си живее Траянчо.

От жилетката остана поне за още двама от същия сорт.