Книжката я има в литернет. Ето ги и картинките. Кой не ги беше виждал, а? 🙂

Има още →

Конче от размекнат карамел
със опашка пъди маранята.
Облак тъмносин се е навел
на една целувка от земята.

Въздухът е пълен със трева
и със билки. Въздухът лекува.
Кончето с красивата глава
в маранята трепка и танцува.

Слънчевият реотан жужи
и искри над кончето се ръсят.
Облакът е хладен и тежи.
Тънката му риза ще се скъса,

и във кадифе и акварел
ще засвети мястото, където
кончето от топъл карамел
ще отпие глътка от небето.

Колко е хубаво
времето вкъщи.
Беля си ябълка.
Книга разгръщам.
Тихичка музика
бавно бълбука.
Слънце ли?!
Аз пък не мърдам от тука!

Може аз да съм будна,
но сърцето ми спи,
и дори ми е чудно
как тупти и тупти,

тихо и уморено,
тайно във тъмнината,
и едва защитено
в клетката на ребрата,

като пиле сънливо
то трепти и кротува,
то заспива, заспива,
то сънува, сънува,

то забавя, забавя,
то притихва, притихва,
и забравя, забравя,
и насън се усмихва.

Цяла зима писах български думички за велики джаз-стандарти, и през пролетта имаше концерт, на който Марина Господинова изпя девет от тях.
Имаше и други, които още не съм чувала, освен когато си ги тананикам сама. Дали някога ще имат и друг живот?
Това е една приказно хубава песен, която в моя ум се превърна в приспивна песничка на български. Моля, опитай и ще видиш колко е хубаво човек да си я пее заедно с Чет Бейкъррррр!

Време е за сън. Свела е луната
миглите си и мълчи.
Под прозореца полека
шумолят и се галят листа,
и небето свети меко,
и звездите сънливо блестят.
Време е да спим. Диша тишината
и усмихва се насън.
Тук ела, да те усетя, твоя нежен познат аромат.
Хайде, всички вече спят.

Обуто със сандали от трева,
върви си слънцето и лайка ръси.
Такъв неделен, весел юнски свят
съм виждала, но само във съня си.

Такъв зелен, и жълт, и син, и бял,
на капки, на цветчета и на точки.
И слънцето с пилотския си шал,
което скача дама върху плочките.

Една несериозна синева,
която всичките ми грижи грабва.
Ще си запазя малко от това,
защото сигурно ще ми потрябва.

Мария

Я го гледай как мяука
и си търси правата,
жива топчица малка
със уши над тревата.

Цяло пух и тревога,
като сиво глухарче.
Да те взема не мога,
мило малко другарче.

Дребен кресльо със лапи,
разпищян възмутено
и готов да ухапе.
Няма място при мене.

Аз съм толкова важна.
Аз по цял ден работя.
Тъй че ще ти откажа,
смешно пухкаво коте.

Храбро сбръчило чело,
някак си ще изтикаш.
Порасни. Бъди смело!
И не спирай да викаш!

ТТ

Котараче пършиво
със невчесани лапки,
в цвят опушено сиво
и на белички капки.

Изтъкан от достойнство,
същи мъничък тигър,
уж е сам, а е войнство
и ядосано мига.

И с опашката нервно,
отривисто потрепва.
Само нещо да мерне
и във скок се отлепва.

И минава край мене
с бавна, горда походка.
Славно котешко време
на храна и разходка!

Уж не търси милувки,
уж не чака на грижи,
а приема целувки
и блажено примижва.

Топло мърка, не бяга
щом до него си ти,
и на лапките ляга,
и започва да спи.

Я го гледай как мяука
и си търси правата,
жива топчица малка
със уши над тревата.

Има още →

Каква съм станала нервозна!
През стаи три – в четвърта чак
стои часовникът, а нощем
ту чувам тик, ту чувам так
като изписано със думи,
с червено на оранжев фон,
И вместо сън – добър и румен,
вибрирам като телефон,
тревожа се, не ми е кротко,
сънят – далечен и мъглив,
не спя, дори да пия водка,
и не часовникът е крив.

🙂

Запасявам стихотворенията си
с всякакви саксии и сервизи,
месо, вино, хляб,
чаршафи и простори.

Само там живеем
двамата заедно
и това е моят начин
да се грижа за теб.

Лятото не мигва нощем,
после дреме в автобуса.
Слиза, хубаво и рошаво,
и забравя да закуси.

То часовници не носи.
Губи фотоапарата си.
С интерес разглежда босите
смешни пръсти на краката си.

Смее се, и се смущава,
и от всяка сянка трепва.
Лесно се сприятелява,
след това тъжи свирепо.

Лази като буболечка –
сок от праскова към лакътя.
Топло като хляб, препечено,
как да не обичаш лятото?

🙂

Със трепереща брадичка,
сякаш че ще се разплаче,
охлюв зад листо наднича,
и през сенките прекрачва.

Посивял от жега, потен,
разкопчал непрана риза,
той е толкова самотен,
че от къщи не излиза.

Той от нищо няма нужда.
Той почти не пазарува.
Още в тъмно се събужда,
и до вечерта кротува.

Със пердета на очите,
с вейка от метла в ръката.
той едва праха помита,
и посяда на земята.

Пази си едно забравено
копче от палто на мравка.
Той е домакин по навик.
Той е охлюв във оставка.